Автор Тема: Студено като...зима  (Прочетена 755 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Студено като...зима
« -: Ноември 15, 2006, 15:47:00 pm »
Върху дланта на цветето умира шеметът,
миражите са пеперуди в слънчев ден
и слънцето е клюн в гърба на времето,
кълве минути и секунди. Лъх студен
пълзи по жилките зелени на листата.
Предадени отвътре вехнат. Страх-
циник, разкъсващ дрехите на тишината.
Затихващ крясък. После-нищо...Шепа прах.
Дали от нея в пясъчен часовник с тласък
отново времето  ще потече?
Дали прахът ще стане златен пясък
и в идоли изваян вярата ни ще вплете?
Загърнат в черен шлифер отминава
простинал, кашлящ, бледен слънчев лъч.
Дъждът се стича по материята. Не остава.
Косата мокра. Поглед, пълен с гняв и жлъч.
И докога очите си ще крием в куп пашкули
и ще си шепнем - Не! Лъжа е.Не боли!?
На босо пак обувките обули
мазолите си не броят печални дни.
Месията е някъде в плътта ни
и трябва взрив в покоя да се сложи. Днес!
Апатията да взривим. И подлостта ни
която в сребърници мери всичко. Юда.Мрак. Регрес.
Месията е някъде в плътта ни.
Гласът му в сънищата ни говори. Сутринта.
забравили сънуваното, рани
разчопляме и плисва прясна кръв.Тъга
на хоризонта ни закрива светлината.
Небе без цвят, от бездната след миг
ще завали снегът.И ражда пак земята
сезон пореден с изтерзан родилен вик.





« Последна редакция: Ноември 15, 2006, 15:56:40 pm от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Студено като...зима
« Отговор #1 -: Ноември 15, 2006, 21:42:15 pm »
 :)Тъжно и гневно. Май проблемите са неразрешими. [heart__]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Студено като...зима
« Отговор #2 -: Ноември 15, 2006, 22:29:19 pm »
Аз мисля, че са разрешими, Ради  :)
Ако преди да кажем нещо лошо, преброим до три, ако се докосваме до другите само със светлата си половина, без да ги съдим и настъпваме, ... не е толкова трудно да спрем разрухата и да позволим на доброто да укрепне и разцъфти . Едно малко усилие... Мисля, че си струва...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Tajni4ka_:(

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2012
  • Пол: Жена
  • Моят нов любовник-самотата....
    • Tajni4ka
Re: Студено като...зима
« Отговор #3 -: Ноември 15, 2006, 22:38:17 pm »
Нямам думи [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee]
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Студено като...зима
« Отговор #4 -: Ноември 15, 2006, 22:40:38 pm »
Браво слънце мое, пак ме зареди със странна емоция, но хубава  [heart__]  [cvetee]
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Студено като...зима
« Отговор #5 -: Ноември 15, 2006, 23:49:48 pm »
Благодаря ви, момичета  [heart__] [heart__]
 [hugs and kisses] [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.