А бяхме истински...

[kalista]

А бяхме истински...
Нявга - тъй далече...
Разби се всичко на трески,
само спомен е вече...

Гонехме телата си по пясъка,
луната мълчаливо ни преследваше.
И щастливи бяхме ръка за ръка,
слънцето за нас грееше...

Но счупи се калейдоскопа наш,
и няма вече ни синьо, ни червено,
Само сиво остава в този късен час
да се надяваме е вече прекалено..

Кажи ме, че ме мразиш - моля те,
кажи ми, че не съм желана вече тук.
Прокуди ме, нека съм далеч от теб,
изгони ме, животът ми е така кух.

Не успях сиянието на луната да опазя,
и даже слънцето май затъмних.
Нека в твоите крака да лазя -
но дълго щастието ни крепих...

Изтече помежду ни пясъка,
и ръцете се пуснаха сами.
Изчезна на телата блясъка,
никой не сваля вече звезди.

Жалко, отива си нещо,
което на любов прилича,
а любов ли е           
            - не го отричам...

[`Fallen_Angel`]

Жалко, отива си нещо,
което на любов прилича,
а любов ли е           
            - не го отричам...

[evala]

[kalista]

[shame] Мерсим ;)

[vesselin]

Точно така.Пиши доброволно ,че да не ми се налага да ровя да ти търся стиховете по час.Браво!

[kalista]

Точно така.Пиши доброволно ,че да не ми се налага да ровя да ти търся стиховете по час.Браво!

[lol] [lol] [lol]  [inlovee]

[Dideto]

Пясъка, луната, слънцето, звездите... Много е красиво!  [heart__] Поздрави!

[Devil`s Bride]

"Кажи ме, че ме мразиш - моля те,
кажи ми, че не съм желана вече тук.
Прокуди ме, нека съм далеч от теб,
изгони ме, животът ми е така кух."

Няма пък, мило ... искам да си тук  [I love you] Браво за стихчето  [gu6] [gu6]

[kalista]

хаха ;)) Благодаря маце

[ranenia skorpion]

По някога си мисля че, че хубавите неща прекалено бързо се забравят....
може би от това пренасищане в последно време....

Мария, стиха ти е уникален.

[kalista]

Уоу - благодаря ти, Радо.  [inlovee] Аз пък винаги съм считала това свое стихче за "слабо" [mhmmmm]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 :) [bravisimo]