Диша тишината

[Gentiana]

Свеждат чашки лалетата.
Какво ли слушат душите им-лилавите?
Тишината е жива. Тя диша.
Хладен въздух.
Пукат на времето ставите.
Есента е предверието на зимата.
Последен цвят, откраднат от пролетта.
В оранжерията на нежността
цъфтят целогодишно
всички цветя на градинарката - Сбъдната мечта.
Там обича да си почива Вятърът.
Няма нищо излишно.
Душата се къпе в пречистваща светлина.
Мисълта ми е ранобудна пчеличка.
В онова разтворено сладко лале
тихо бръмчейки, остра като игличка
нослето си, любопитното, ще завре.
Може би ще ми разкажат съкровените тайни
на поколения изтекла през вените им красота.
Може би ще науча как да стана омайна
като старо вино, неустоима жена.
Свеждат чашки лалетата...
Знаеш ли как се говори без думи, само с очи?
Ако си научил правилата на етикета,
поклони ми се галантно...
После...
диво в кръвта ми се влей.
До въглен ме изгори!

[rado]

 :)Привет. Искам си лалето [heart__]

[Gentiana]

 :)
Харесва ли ти? [inlovee]