На разсъмване

Started by Gentiana, November 19, 2006, 21:52:20 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Светлината,затворена
в капките дъжд
по връхчетата на листа
толкова зелени,
че очите ти заслепяват,
е прозрачна
и кристално чиста
като душата
на горска фея.
Утринна светлина...
Свежо е.
Тихо.
Студено.
На изток сияние.
Слънцето в прозявка искри.
Смеят се на разсъмването лъчите.
Събира на звездите
разпилените вехнещи цветя
богинята на нощта
и към покоите си отлита.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.