Сюрреалистично

[burning_acid]

Кога казваш, че стигнал си дъното?

Крещя обезумяла,
от вените ми капе кръв.
Сенки пълзят по стените,
гърлото ми стиснал е страхът.

По пода се гонят въпроси,
някъде реве машина.
Кръвта от вените изтича,
с нея рисувам последна картина.

Кога признаваш, че стигнал си дъното?

Устата в миг се изкривява,
когато задуши ме самотата.
Из въздуха разхожда се тревога,
от срам е погрозняла красотата...

Дочувам шум под леглото,
където плъхове тайно си шепнат.
Поглеждам нощта във окото,
лешоядът явно е сепнат.

Сядам отново на пода,
разхвърчат се птичи пера.
Ослепявам, обезумявам,
но как се вика с зашита уста?!

Ако съм стигнала дъното,
ще ме оставиш ли да прокопая дупка,
или ще ме издърпаш на повърхността?

[/b]

[vanilla_g]

Доста добър стих . Браво !
Добре дошла при нас .  [cvetee]

[burning_acid]

Страшно много ти благодаря!  [gu6]
Да си призная - в началото е малко страшно, не знаеш как другите ще реагират на думи, които значат много за теб...Но когато някой ти каже, че е харесал стих, който ти си написал.....хм...определено ме зарадва!  [cvetee]

[krasimir]

Хареса ми. :)

[DeTe_Ha_Xaoca]

 [inlovee] [inlovee] И на мен ми харесва