Автор Тема: Между есента и зимата  (Прочетена 909 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Между есента и зимата
« -: Ноември 20, 2006, 20:56:28 pm »
Молитвено приведени брезите,
в опушено сивееща мъгла,
отварят страниците на свещени книги
и тихо шепнат глъхнещи слова.
В здрачеещата пустош на небето
се врязва крясък кратък.
Дива гъска... Тишина,
в която пулсът жарък на сърцето
изстива. Расне ледена стена.
Ще спре дъхът на нежната омара,
на негата, на плахата любов.
Завръща се отново болка стара
и рани се отварят с ръб терзаещ. Нов.
Така е всяка есен. Бледна зима,
загърната в умиращи слънца,
пристъпва гордо. Колко сенки има
в самотната и, мръзнеща душа.








,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен DeTe_Ha_Xaoca

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3282
  • Пол: Жена
  • Super girls don't cry!
Re: Между есента и зимата
« Отговор #1 -: Ноември 20, 2006, 22:27:15 pm »
Нежно омайно и толкова истинско [inlovee]
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Между есента и зимата
« Отговор #2 -: Ноември 20, 2006, 23:05:13 pm »
Пристъпват сенките
в сърцето
протягат ледени ръце
очите им ме гледат и се впиват
в плътта ми
като острие.
И зная в тия вени
кръв не пари
и зная няма чувства в тез гърди,
ала ме плашат
спомените дето носят
и ни душат когато сме сами.
И зная тия сенки са сезонни
и няма да ги видя веч
когато грейне лятно слънце....
но зная още
август е далеч.

Прекрасен стих Гео, провокира ме  :)  [heart__]
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Между есента и зимата
« Отговор #3 -: Ноември 21, 2006, 00:58:34 am »
Нежно омайно и толкова истинско [inlovee]
Благодаря ти, принцесо  :) [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Между есента и зимата
« Отговор #4 -: Ноември 21, 2006, 01:01:57 am »
Пристъпват сенките
в сърцето
протягат ледени ръце
очите им ме гледат и се впиват
в плътта ми
като острие.
И зная в тия вени
кръв не пари
и зная няма чувства в тез гърди,
ала ме плашат
спомените дето носят
и ни душат когато сме сами.
И зная тия сенки са сезонни
и няма да ги видя веч
когато грейне лятно слънце....
но зная още
август е далеч.

Прекрасен стих Гео, провокира ме  :)  [heart__]
:) :flyingkiss:

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Между есента и зимата
« Отговор #5 -: Ноември 22, 2006, 22:24:55 pm »
 :)Има си преимущества . Започват винените тържества. [heart__]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Между есента и зимата
« Отговор #6 -: Ноември 22, 2006, 23:06:31 pm »
 :)
На виното поклонник светлината
в кристална чаша бледа как блести.
Ухание. Канела. Вдън душата-
отворени, разплакани очи.
Сиянието се увива по снагата
на тиха вечер - горда и сама.
Тя пие. Пада кичур от косата,
две капчици попила, над съня.
Червено вино, драматично, стилно.
Ноември.Късен час. На гълъб бял крило.
Предчувствие за празник в тишината.
Над чаша с вино - Бакхус... Тържество.
 [inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.