ако можех

[ilusia]

АКо имах избор... ако можех... да избирам как да се родя....
Бих се родила в един миг на безвремието. Бих застинала в отробата на земята прегърнала слънцето и луната.
Бих целунала звездите... бих си откраднала от прашеца на ангелските крилца..Ако имах правото бих взела едничък косъм от дявола и бих го обвила с прашеца от ангелите. Щях да ги пазя до сърцето си за да не забравя никога как дяволите сплетоха в косите ми своите стиихии а ангелите ми подариха една чиста душа , която да ме тегли към хоризонта.
Ако можех бих пожелала да ми се случи всичко онова. Бих преживяла пак онази разтърсваща любов , която разкърти тухличките с които обграждах света си. АКо можех бих затворила очи за да видя пак срамежливите цветя който разпъпват под нежните грижи на незнаен и тихо скрит градинар.
Ако можех да повторя живота си бих била същата оная грешница на любовта , любеща и горяща в кладите на страста. Клади захранвани от мечтите ми , подпалени от копнежа на очите ми.
Ако можех... бих подала ръка , една мъничка ръка която съпоставен с твоята изглежда тъй крехка и незначима.... бих я подала , ала не за просия. Бих ти я дала като дар. Едничък дар в който да хвана целият свят за да ти го подаря.
Ако можех да виждам през времето бих била пак оная недодялана малка скитница в морето от хорски сълзи пробивща си път...Път през безконечната болка на хората - обкражаващи ме и обичащи ме...
Ако имах право на едничък танц... бих истанцувала най-нежният валс с едно тихо падащо есенно листенце збрало в себе си неверните цветове на фауната.
Бих свирила... бих пяла от сърце и душа. Тялото ми би се носило из небесата като нежна фигурка обгърната от облачен благослов...
Ако можех....ако можех бих била пак оня безумна мечтателка и идеалистка драпаща със зъби и нокти по портата на милосърдието за да изпрося малко мечти за онези нямащи силите да мечтаят...
Ако можех да пиша... ако можех да пиша бих писала за всички ония който има се иска да бъдат....
Ако можех да редя стихове... бих писала за моята болка... за твоята болка... за една красиво споделена болка...
Ако можех... щях да продължа да пиша  и живея осъзнавайки какъв дар е моят живот , смирявайки се пред безметежноста на боговете.
Ако можех... бих била магьосница... магьосница раздаваща малко звезден прашец.... Ала не от ония... забравили се... ала не от ония мислещи , че дълг на всяко живот същество е да бъде на тяхното мнение....
А от ония... в сянката... ония лекуващи рани и даряващи живот...
Ако можех да бъда мечта... щях да се родя в очите ти... и да умра в едничката сълза падаща по огнените ти страни...
АКо можех... бих умряла в ония миг на безвремие където денят и нощта се сливат в едно , за да родят хорските безумия ... Човешките копнежи , който се разливат над синя лагуна....
Ако можех да ти подаря нещо... щях да ти подаря едно звездно цвете....
Ала.. аз не мога... нищичко.....
Прости....

[slunce]

Много е силно.......хареса ми...
Браво  [heart__]

[ilusia]

 [shame] Благодаря  [shame]

[zaiche_f]

Много е силно..истинско..красиво.Много ми хареса. Браво  [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[Arwen]

разтърси ме... красиво си го описала... [cvetee]

хайде... пораси всички ни с вълшебния зведен прашец и нека тези, които са спрели да мечтаят да повярват в красотата на звездите и да видят, че света всъщност не е толкова черен, колкото е в техните очи, че има и хора, които вярват...  [reevvv]

[ilusia]

Много ви благодаря момичета :)
Просто... ей тъй :)
Писна ми от злоба и черни краски  [inlovee]

[BLUE_ROSE]

 [evala] [evala] [evala] [evala] [evala]

[ilusia]

 :kissoflove:
Удоволствие е да пиша с мисъл за тебе мила , дори само ако  изтръгна една твоя усмивчица  [heart__]

[andromeda]

Наистина е разтърсващо, живо и истинско, браво, Слънце! :)

[ilusia]

 [kiss2]