News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Есенни листа

Started by hide`and`seek, November 24, 2006, 01:38:14 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

hide`and`seek

Не зная дали ме помните,но преди време бях тук ,а сега отново е време да бъда!

Ти виждал ли си някога дърветата,
строени покрай тихите алеи,
когато времето е есенно
и всичките листа са пожълтели?

И паднали са на земята в безсъзнание
със вени срязани от вятъра,
когато с вик на отчаяние
клоните ги викат. Някога

вървял ли си по есенни листа,
с телата си прегърнали земята?
И мачкал ли си листите с крака?
Замисли ли се колко страдат

дърветата за своите сърца,
повехнали ведно с листата?
Поиска ли им прошка за това,
че стъпка ги и продължи нататък?

Не! Ти даже не видя,
че стъпките ти минаха през куп животи,
през купчини от паднали сърца,
сред които бе и твоето...
...Да станат златни в тишината
най-простите човешkи думи,
които знае тоя свят...

Eamon

Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

burning_acid

Това е наистина страхотно!!! Прочетох част от него наскоро във photo-forum и още тогава останах очарована от стила ти на писане! Много си добра!  [inlovee] И успяваш прекрасно да навееш подходящите чувства и емоции... [bravisimo]  [bigsmile]
И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?

Gentiana

Quote from: hide`and`seek on November 24, 2006, 01:38:14 AM
Не зная дали ме помните,но преди време бях тук ,а сега отново е време да бъда!

Ти виждал ли си някога дърветата,
строени покрай тихите алеи,
когато времето е есенно
и всичките листа са пожълтели?

И паднали са на земята в безсъзнание
със вени срязани от вятъра,
когато с вик на отчаяние
клоните ги викат. Някога

вървял ли си по есенни листа,
с телата си прегърнали земята?
И мачкал ли си листите с крака?
Замисли ли се колко страдат

дърветата за своите сърца,
повехнали ведно с листата?
Поиска ли им прошка за това,
че стъпка ги и продължи нататък?

Не! Ти даже не видя,
че стъпките ти минаха през куп животи,
през купчини от паднали сърца,
сред които бе и твоето...

о, да... :) помним те.
Красив стих. [cvetee]
Къде се губи толкова време ?
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

hide`and`seek

Губих се по света ,губих себе си и ума си... но и много намерих :)

Радвам се че харесахте стихчето,поздрави на всички !!!  [bear]
...Да станат златни в тишината
най-простите човешkи думи,
които знае тоя свят...