Падащата звезда....

[ilusia]

Преди много , много лета далеч от тук , толкова далече че небосвода докосвал в приказна целувка вълните на морето се родило момиченце.  Благословенно било детето с тайните на звездите и мъдростта на Луната. Знаело то къде живее Слънцето и му ходило на гости - пиели чай заедно и ядели чудни сладки. На рожденият си ден то се пременяло с чисто нова дрешка , която дъгата му подарявала веднъж годишно. На главата му греела коронка от морски бисери и сияние обграждало мъничкото детенце.
Детенцето не обичало тъгата. Ставало му болно от тъжни очи , дори на непознатите , който често срещало по полнякта на която си играело...Но нямало нищо момиченцето което можело да им подари за това им давало по една своя усмивка , с надеждата да ги згрява и радва през тъмата на гората когато привечер те си тръгвали по домовете.
Порастнало момичето и станала красива девойка , с черни коси като водопади и искрящо сини очи  , в който сякаш се било спотайло цялото щастие на света. Но не загубила тя своята нежност и невинност. Сияела  като бисерче сред тъмните краски на света ...Но нещо й липсвало...
Нещо дълбоко в сърцето на момиченцето я свивало много рядко , ала случело ли се тя ставала тъжна , очите й посървали... Хората копнеели за усмивката й и я получавали но тя била някак насилена и фалшива...
Един ден докато пиело чай със слънцето Искрица го попитало защо понякога в тъмни нощи , когато гледало към звездите изпитвала една такава странна болка отлявата си страна. Данеби да е болна ?
А слънцето й отговорило... че всички хора по земята я изпитват. Че всеки рано или късно го заболява там... Много  от тях го отричат и го таят дълбоко в себе си - след години в следствие на тази болка стават студени , озлобени и  озверяли. Рушът чуждите въздушни кули , защото болката им не стихвала с годините а копнежа се осилвал , но от страх..... те премълчавали всичко. Наричали си по една звезда от небето и в нея вселявали всеки един копнеж. Ала натежала от толкова много мечти звездата рано или късно падала на земята , за да могат хората да разграбят незбъднатите си мечти и да ги осъществят. За това когато падне звезда си пожелавали нещо ...И то винаги  , винги се збъдвало....
" Ами аз , аз мога ли да си пожеля нещо"
" Разбира се" Отговорило слънцето " стига само да стиснеш силно очички и да го пожелаеш с цялото си същество" И то я помилвало по нослето с един от лъчите си.
" Ами тогава... тогава ... желая..."
" неее , тихо мъниче. Не казвай какво си пожелаваш , това е тайна" и то й смигнало весело и закачливо.
По пътя към дома Искрица видяла бедно , малко и невзрачно сираче стискащо едно плюшено и парцаливо мече.
Свило я в болка сърчицето и тя му се усмихнала от душа и сърце. А то я гледало сърдито с недоулено в искрените си кафяви очи. " защо ми се смееш " попитало я.
" аз не ти се смея... аз ти се усмихвам.. исках да ти подаря една усмивка"
" на мен никога никой не ми подарява нищо"
" е... аз ти подарих"
" да ама с тая усмивка не мога да ям.. да спя на топло.. нищо не мога"
Почувствало се ненужно момичето със своите усмивки
Излъгало я детенцето... и то от страх... не й казало за топлинката , която се разляла в бедното му сърце.
А Искрица продължила по пътят си...
Видяла момче и момиче , прегърнати на една пейка. Изглеждали така щастливи. Сякаш се реели из въздуха....
ПОмислила си , че и тя иска да опита от тази сладостна безметежност на влюбените.
След няколко дни срещтнала едно момче. Красиво... красиво като утринна зора.... Почнала да мечтае за него. Вдъхнала свойте мечти на един нереален образ на празна и красива обвивка...
Видяло я момчето , пленено от нейната красота. Прекарли чудни могове заедно те... Приказни ....
Но един ден то й казало " не искам да те наранявам" Тогава тя не разбрала какво й казва то.... ДЪлго мислила над думите му. Защо една обич да ранява ? Тя не ранявала слънцето което обичала , не ранявала дъгата... не ранявала и звездите. Е може би малко... ама само веднъж и то не нарочно. Просто се блъснала с една комета в голямата мечка. Ама тя й се   усмихнала и нищо не казала..
Разделили се Искрица и момчето..
Ах каква била болката на момичето , когато разбрала , че е обичала една илюзия. Колко страдала тя...
Години по-късно разбрала , че винаги когато я боли се усмихва. Че винаги когато плаче се смее.... Разбрала тя , че болката в сърцата на хората няма измерения... Няма.... И в безсилието ти.. те просто се усмихвали...
Но безумният копнеж в сърцето й не стихвал. Но и тя се бояла да не наранява.... и тя  казвала мечтите си само на звездите. На нейната звезда....
Но паднала звездата й... и  друг намислил желание под нея....
А девойката чудно красива в свойта самота.... умряла.. в мига  , в който паднала звездицата.
Някога... много отдавна тя си била пожелала... да умре... когато падне звездата с нейните мечти... Не можела да живее Искрица без мечти..... не можела

[vanilla_g]

Милоооооо , прекрасно е .
Толкова тъжно ... и безкрайно красиво .
[gu6] [gu6] [gu6]

[ilusia]

 [inlovee]
Слънчицето ми....  [inlovee]