Музата на нощта ( ilusia i andromeda)

[ilusia]

илюзия
и
Андромеда

Луната в алено пристъпва към нощта,
самотна, горда разтапя се в тъмнината,
и оставя всеки тъжен спомен за деня,
сега е царството на тишината...

Изгрева целува съня
в ефирната магия на самотата.
Роза се  разпъпва в нощта -
времето на тишината.
Всеки стон и звук , изчезва някъде далече.
Само спомена остава ,
обгръща всичко в алено елече...

Красиво е когато съм с тебе,
обличаш в смисъл всеки миг на този свят,
красиво е като пролетно небе,
красив е дори мръсния и прашен град..

Мръсният и прашен град.
Сякаш моят ад....
Докоснеш ли ме с ласкава ръка ,
нежна съм... и мила...
Сладостната забрава мене обвила...
с дъх на копринена нощ...
Затваря сърцето ми в огнена мощ

Изпепелява, изгаря и си отминава,
оставя само пепел в моята душа,
опожарява ме и ме забравя,
самотна, безименна на сутринта....

В нежна сладостна наслада ,
ела прахът ми събери...
Разпилей го по вълните морски
Жвотворна целувка дари ми ,
в нощтите , обител на караконджоли горски,
моята самота целуни

Удома...безкрайна морска пустош,
намирам те и те губя сред вълните.
А безкрайни са мъглите ,
оплитащи на града душите

[BLUE_ROSE]

 :flowers: :flowers: :flowers: :flowers: :flowers:
Браво за дуета!!!! :) [inlovee]

[ilusia]

 :kissoflove:
Отдавна не го бяхме правили... липсваше ми  [inlovee]