Разстоянието ме разкъсва,
иска ми се да не бе така.
Километри между нас се пръскат
и изгарят всеки в свойта самота.
Ти безсилен да ме стоплиш,
аз безсилна целувка да ти дам.
Недочуваме познати вопли,
онемяваме от студ без плам.
Трудно е така да се обича,
разстоянието казват,че убива.
Защо тогава само тебе сричам,
мечтая те и напук съм жива.
Подаваме ръка към нищото,
очаквайки да се докоснем.
И топлейки се пред огнището,
мислим си за любовта,а после...
Нежно ме обичай в съня си,
горчиво ме целувай със сърце.
И вяравай ще се върна с обичта си,
да ти върна всичко що ти взех!...
