СЪЛЗАТА БОЖИЯ

[ilusia]

И заплакал Бог... И плакал дълго... Защо и как.. няма да кажа.
Но един ден той просто заплакал.... Една негова сълза се търкулнала в току що роден лотосов цвят.
Свряла се на топло между нежните му листенца и зачакала.. Какво... няма да кажа. Просто... зачакала.
Минавали дни и нощи  , слънцето целувало луната , луната милвала звездите , раждали се и умирали цветя , падал ситен дъждец... а сълзата божия си седяла все там .
Мъничка, чиста.... Просто една сълза. Един ден лотоса попита сълзата , какво е тя. Сълзичката му отговорила , че е тъга. По какво , отново попитало цветето. По нещо изгубено , отвърнала сълзата.
А ти мъдра ли си ?
Моята мъдрост е болката.
А моето щастие си ти.
И ето как от мъдростта на болката и от радостта на лотоса се родила нова надежда.
Защо  хората плачат - попитал лотоса.
От безсилие.
А защо се чувстват безсилни ?
Защото ги е страх. Страхуват се да не бъдат наранени от своите мечти.
Но мечтите не раняват - изумил се лотоса.
Един човек може да бъде мечта. Сбъдне ли се една мечта , тя губи блясъка си. Става скверна , земна... мъчна.
и никога такава каквато си си я пожелавал.
Тогава къде е смисъла да мечтаем ?
Не всичко мило мое се върши с мисъл.
Как така.
Ами така. Понякога вятъра шепти любовни песни на горските самодиви. Но той го прави защото така крещи сърцето му. Понякога огън завладява водата. И се ражда димът. Но огънят го прави не за да я боли водата... а просто защото самодивите , пленени от шепота на вятъра правят магия за обич. Димът се скрива в човешките очи. И от тях се ражда сълза. Но димът не иска сърцето човешко да плаче. Виждаш ли... всички търсят къде да се скрият , да се приютят - да обичат !
А ти.. от кого се криеш в мене.
От тебе.
Но ти си в мен .
Но ти не го знаеш.
А когато го разбера ?
Аз ще си ида....
Защо ? Моля те... не си отивай !
Ще си ида... защото ще се уплашиш. Тогава ти сам няма да ме искаш.
Не , аз винаги ще те искам !
О не , няма.
Не говори така. Моля те , ето аз ще те покрия с едно мое листенце , ще те скрия от всичко и всички иииии ще те пазя.
Добре , казала сълзата. Но от себе си... няма да ме запазиш
Лотоса.... навел отрицателно чашката си , сякаш се покланял на мъдростта на сълзата.

Един ден обаче .. Лотоса усетил някаква болка. Мястото където седяла сълзата му тежало. Чудело се цветето какво ставало. Защо тази сълзичка , толкова лекичка и така крехка му тежи.
Сълзата...го помилвала и казала :
Моята тъга ти тежи.... Моята обич ти тежи....
Търкулнала се... и попила  в земята. Умряла сълзата....
Не след дълго откъснали цветето  , за погребението на един много добър човек. Всички плачели а лотоса.... умирал и вехнел,  върху ковчега на покойника. Тогава от едно детско око се откъснала една сълза... И попаднала в доскоро свежата и млада чашка на лотоса.
В предсмъртна агония той промълвил :
Някога... имах една сълза....
Пак я имаш. Казала сълзата....
Ти си тук ?!
Да... Отвърнала сълзичката.  Аз винаги съм тук...Аз съм просто сълза.... Целунала лотоса и се разляла в него. Пергърнати двамата посрещнали смъртта.
Красива и приказна смърт.

[ilusia]

А как една смърт в любов може да е приказка... сбъдната приказка... няма да кажа ;)
Но ще кажа... какво чакала някога сълзата...
Чакала тя... лотоса да бъде готов за нейната обич...
И ако някой , не е готов за ВАШАТА обич.. просто... го изчакайте

[Angel_Eyes]

Ех, че е хубаво.... [heart__]

[vanilla_g]

Караш ме да настръхвам от възхищение .
А последният ред много ми помогна точно сега , макар да знаеш , че положението ми не е чак толкова критично .
[evala]  :flowers: :flowers:

[ilusia]

 [shame]
Искрено се радвам :)
Аз винаги посвещавам моите разказчета   мислено на някого ;)
Чувствай се поздравена... и още много други :)


Angel_Eyes

ЕХ , че ми е хубаво , че ти е хубаво  [heart__]

[Arwen]

А как една смърт в любов може да е приказка... сбъдната приказка... няма да кажа ;)
Но ще кажа... какво чакала някога сълзата...
Чакала тя... лотоса да бъде готов за нейната обич...
И ако някой , не е готов за ВАШАТА обич.. просто... го изчакайте

мислиш ли, че трябва да чакаш... а ако той не е готов за любовта ти...  [reevvv]

а разказа ти е прекрасен, нежен, тъжен, красив... прегръщам те мила  [hugs and kisses]

[ilusia]

Ако го обичаш истински ?
ДА!
Стига това чакане да не те съсипе. Никоя истинска обич не плаща подобна цена !
Никоя не заслужава човешка агония ;)
Иначе мерси сладка ;) за разказа ;)

[ilusia]

 [lol] [lol] [lol] [lol] [lol]
Боже Господи от устата ти звучи като безумен комплимент  [lol] [lol] [lol] [lol]

[slunce]

Невероятно.....красиво.....тъжно  [heart__]