Автор Тема: Към връх "Свобода"  (Прочетена 880 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Към връх "Свобода"
« -: Ноември 28, 2006, 01:20:39 am »

Пълчища от остри завои,
които хапят устните на планината
и мъгла, с грозен кикот търкаляща часове.
Бог и Дяволът са обърнали гръб на земята.
Точно сега нещо чисто трябва да умре.
На две хиляди метра надморско равнище
олтарът чака жертвата и се рони от страст.
Виното е кръвта.
Спомените са пепелище.
Миналото за малко си връща своята черна власт.
Осланена температурата на небето пада
и пищи в снежинки,
превръщащи се полека в кал.
Да се докоснеш до сянката на Слънцето ,
там високо горе е награда.
Кой е жрецът, който ще вдигне
ритуалния кинжал?
Посинява лицето ми.
Пътеки от гранитен шепот
стъпките ми ще вземат 
и ще ги затворят в каменните си души.
Нямам име.
Сега съм частица от битието
на поколения, оставили  по тези урви
светлите си следи.








,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Към връх "Свобода"
« Отговор #1 -: Ноември 28, 2006, 22:39:53 pm »
 :)Този връх се изкачва трудно. И когато го изкачиш , откриваш , че си самотна.
Така  е по върховете. [inlovee]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Към връх "Свобода"
« Отговор #2 -: Ноември 29, 2006, 13:17:53 pm »
На върха съм... Толкова копнеж!
Толкова преглътнати дихания!
Не направи опит да ме спреш.
Не затрогнах те със горестни стенания.

И пълзях, и плаках, но успях.
Колко нежност стъпках?!Ех,не зная!
За да бъда горе страх и грях
бе коктейлът -допинг.Ето- края

на едно катерене със страст,
с нихилизъм във безбожна доза.
Да съм победител имах власт,
но уви, това сега е само поза.

Прав си, този връх ми носи чест,
но пък милост няма, ни обятия,
за да падна в тях. Кажи ми -" Слез!
Ти не си икона от разпятие."

Искай ме до себе си - жена,
мъничка и слаба, пеперуда.
На върха царува празнота.
Свободата скъпа е заблуда.
 :) [heart__]

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Към връх "Свобода"
« Отговор #3 -: Ноември 29, 2006, 20:55:35 pm »
На върха съм... Толкова копнеж!
Толкова преглътнати дихания!
Не направи опит да ме спреш.
Не затрогнах те със горестни стенания.

И пълзях, и плаках, но успях.
Колко нежност стъпках?!Ех,не зная!
За да бъда горе страх и грях
бе коктейлът -допинг.Ето- края

на едно катерене със страст,
с нихилизъм във безбожна доза.
Да съм победител имах власт,
но уви, това сега е само поза.

Прав си, този връх ми носи чест,
но пък милост няма, ни обятия,
за да падна в тях. Кажи ми -" Слез!
Ти не си икона от разпятие."

Искай ме до себе си - жена,
мъничка и слаба, пеперуда.
На върха царува празнота.
Свободата скъпа е заблуда.
 :) [heart__]





Не беше сън - минаваха мъгли
и спомени в далечни бездни.
Не беше вик, а раната боли
и смях, и вопъл- всичко чезне.

Мечтата среща своя крах
в отломките на неуспеха.
Триумф, победен полет, прах,
самотен връх, далечно ехо.

Икар без полет; полет без следа-
една съдба пределно ясна.
Имаше и в моя път звезда,
която блесна и угасна...

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Към връх "Свобода"
« Отговор #4 -: Ноември 29, 2006, 21:25:44 pm »
 :) достоен отговор  [evala]

Угасна, но прокара светъл път ,
по който сам звездите ще намериш
и съхранени в тленната ти плът
отломките не ще да са химера.

От тях гранитен замък издигни
и сянка на Дедал вгради в стената.
Да бъде твърда и над нея да лети
духът свободен звезден на душата.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.