Душата ми е сянка,
сърцето ми е камък.
Всичко без теб е сиво и мрачно,
болезнено и безмислено.
Защо си отиде не разбрах,
но очите си по теб изплаках.
Вървя по улиците,
а хората не ме забелязват.
Тъгата ме превърна в призрак
и отне ми всичко
без жал и без грам съжаление.
Не те виня за нищо,
не искам от тебе нищо.
Искам само да те забравя
и да продължа да живея.
Не исках да те спра-
нямаше смисъл.
Не исках да ти се моля-
нямаше смисъл.
А нещо имаше ли изобщо смисъл?!
Топлите сълзи в шепи събирам,
парчетата от сърцето опитвам да сглобя
и към живота с усмивка
смело да продължа!
