"А бяха други времена...
.... и те обичах" 
Пречупи се нещо между нас,
просто ей така - в онзи късен час.
Ти не видя или не искаше да видиш,
моите чувства нямаше как да предвидиш.
"А бяха други времена..."
Ти промени живота мой,
с теб душата ми намери покой.
Накара ме отново да повярвам в любовта -
събори на съзнанието крепостта.
"А бяха други времена..."
Благодаря ти за всичко, което направи,
щастието ми над себе си постави.
Но както всяка приказка и нашата си има своя край,
от вълшебна превърнахме я в драма май.
"А бяха други времена..."
Сега слагам на главата си трънливият венец
и ще трябва помежду ни да скъсам тънкия конец.
Кръстта божий полагам на своето рамо,
започвам всичко начисто, отначало.
"А бяха други времена... "
Думите болят сякаш са стрели отровни,
тежат на сърцето сякаш курмшуми оловни.
Сили нямам сърцето твое да убия,
но мъката в себе си не мога дълго да крия.
"А бяха други времена... "
Още малко ще ти бъда опора в живота,
а после поемам към своя Голгота.
Знам - разпната ще бъда аз,
със теб съм в нашият последен час.
"А бяха други времена... "
Цигара паля - себе си откривам във дима,
чашата пълня - разкривам своята съдба.
Преди толкова жестока бях,
живота си разбивах със един замах.
"А бяха други времена... "
Тази вечер за последно ще съм твоя -
ще ти дам всичко - даже и душата моя.
Но на сутринта ще поема по своя собствен път
и ще вървя отново по друмища самотна до смърт.
"А бяха други времена... "
Знам, разбито ще е твоето сърце
и ще посърне, без надежда, твоето лице.
Но така нещастни сме двама,
време е сама да остана във своята драма...
"... защото ти си мил,
а аз съм безразлична..."
