Автор Тема: Далече е утрото  (Прочетена 667 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Далече е утрото
« -: Декември 01, 2006, 09:38:49 am »
Златото на гаснеща Луна купува залези,
зачервени от свян, с гордо вдигнати глави.
Роби на един груб свят- продажен и ненаказан,
чиято едничка цел е да ги нарани.
Бодливите храсти на себични пориви
късат дрехи на бягащи, подивяли сърца.
В мрака на чувствата ми иглички борови
отварят рани. Плаче изгубената душа.
Има ли небе за безкрилите птици?
Къде отива уморената тишина?
Сенките на спомените - непожелани девици,
мухлясват в дъното на кладенци от тъга.
И всяка стъпка към себе си ме връща.
Че утрото е далече имам ли аз вина?
С такава отчаяна страст делникът ме прегръща,
че от срам и нежност ми се иска да умра.























,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.