Миражно

[Gentiana]

Родена в залеза на утринна звезда
първична сянка, от която се страхувам.
Тя няма име,но от нея ме боли.
Докосне ли ме, ставам дива струна
и страстна музика на черни ноти с плач
излива се в душата на небето.
Накъсан на парцали рехав здрач
виси по тръните - дивачки на сърцето.
Анастезик не мога да си позволя,
а болката е просто нетърпима.
В живот с жестоки, скучни правила,
надеждата за щастие е мнима.
Излива се, изтича и горчи.
Миражите са близки и реални.
В подвижен пясък се заравям. Може би
от себе си ще се спася... Едва ли.

[solitude]

Промени правилата и остави надеждата да бъде истинска :).
Прекрасен стих [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

Благодаря ти  [heart__]