Кожа и сатен

[Gentiana]

Аз не съм празна опаковка от Кока Кола,
да ме изхвърлиш там,
някъде в мръсния сняг.
Може да съм ти показвала
душата си гола,
но ти така и не разбра,
че това е на Съдбата знак.
Прие, че да ти се случа,
било е твое право...
Че ще ме имаш.
Като карфица на ревера ти ще блестя.
Показа си мизерния нрав.
Е, браво... Браво!
Само че, някои работи,
сам знаеш, не стават така.
Почернява душата ми
под пръстите на неизбежното,
които душат всеки светъл копнеж,
ласка и страст.
Обличам кожените дрехи
на безразличието. Нежното
в блатото ще го удавя.
Вече над мен ти нямаш власт.