скверната , умерзяващата ненормалната обич.....и цената й !

[ilusia]

Писък раздра нощната тишина. Писък от който кожата ти настръхва , дишането замира , а сърцето почва да прескача подгонено от безумният рев на страха.
Не далече от там стара циганка постави на дървена масичка върху черен сатен... една карта.
Кулата-обърната.... Тя изтръпна. Комбинацията от карти бе гибелна...
Отпи глътка червено вино и чашата се раздроби в ръцете й.  Тежка кристална чаша... Капка кръв се стече по картите...
Протяжният вой се повтори... Сякаш убииствен реквием в чест на панахидата на нечия душ.
Самотно куче изквича и побърза да се скрие под една кола.
През мъглата се виждаше човешка фигура , коленичила държаща някакво вързопче .
Жената плачеше... Плачеше в неистови вопли на прокълната си душа.... Прегърна до гърдите си вързопчето , стискаше го и му говореше. Неразбрани тайни думи. Скрити и забранени слова....
Детето размърда малката си розова ръчичка. Бебешките му очички  до преди миг загаснал завинаги , засветиха в нечовешки пламък.
Жената знаеше цената на онова което туко що бе сторила . Ала не можеше майката да понесе мъката да дари крехкото телце на детето си в отровната прегръдка на земята. Плът от Плътта й , Живот от Живота й
Чувството да загуби детенцето й надделя у нея. Мъката и безпомощността й я завладяха...  Страхът и болката надделяха над човешките разбирания за морал и правила. Издигнаха се над доброто и злото .... стигнаха най-дълбокото и сакрално местенце в човещината - сърцето. Сега тя бе цялата сърце и стонове. Чувства , без мисли и възприятия. Съществуваше само бъдещето - кърваво , злокобно бъдеще ...

Минаха 20 години от онази злокобна нощ. Детето порасна , ала и пламъкът на гибелта растеше в очите му.
Знаеше майка му съдбата .... Четеше тя знаците и проклятията , който сееше момчето.
Ала майчината обич бе толкова силна , толкова пропита от искреност и светлина , че тя отказваше да приеме съдбата за даденост. Опита се да я промени... и този й опит щеше да бъде катастрофален за не една човешка съдба.
А момчето бе красиво като утринна сълза. Толкова красиво с нежни и мъжествени черти.... Утринна сълза... ала на дявол... Черна и гореща като пъкъл .
Унищожението бе вечният му спътник. Болката вървеше редом с него.
Влюби се момчето... влюби се в красива и нежна девойка. Сияеща от доброта и благородство. Силна и крехка.
Приказна фея въплъщаваща илюзорността на магията и осезаемостта на реалността.
Можеш да я докоснеш но не и погалиш. Да притежаваш но не и имаш. Да я обичаш но... не завинаги....
Момичето бе циганка. С красиви зелени очи и черни къдрици... Познаваше изкуството да познава бъдещето , да надниква в загадките на миналото. Звездите й говореха нощем а в съня си чуваше чудните песни на ангелите.
Още в мига , в който видя момчето , тя го позна.
Онзи , за когото вече покойната й майка я бе предупреждавала толкова много пъти. Онзи в чиито очи растеше зрънцето на смъртта. В ръцете му бе посято цветето на вечното проклятие.
Погази момичето майчините завети. Отдаде се на този човек... човек извън човещината.
И нощта се разтвори. Нощ на живите умрели на мъртвите... живели ....
От тази гибелна и погубваща страст погълна живот. В утробата на циганката се роди малко семенце ..
Заплака горестно момичето... Заплака , знаеща , че носи у себе си семенце от ада. Не разбираше момчето нейната тъга...
Веднъж видя в очите й непознат до сега пламък. Пламък на омраза... на страх  и скверна умерзяваща ненормална обич..
Грабна една нощ тя кинжала висящ на кърваво червената й рокля... и го заби право в сърцето си...
Кръв рукна от там... Мъжът се събуди. Тиха лудост го обзе... безумие го завладя... Вдигна  я на ръце... а тя го спря с поглед....
Тихо му прошепна :
" Мъртвото не се ражда. Грях бе това . Мъртъв живот не свети отново. Миналото не се завръща никога с предшиният си блясък и никога не заплаща обещаната цена. Ти не си виновен.... Ти не си грешен.... Ти просто бе мъртъв. Сега аз умирам... с нашето дете - плащам цената на един живот любими. Всяка смърт иска своята обещана цена.... Обичам те..."
И издъхна тя  в ръцете му.... Опита се мъжът да я върне към живота , но не чу Бог воплите му....
Разбра той , че миналото .... е минало. Смъртта се заплаща само с живот...
Краят... винаги е начало....

[^DIDKA^]

много е хубаво мила  [usmivkaa] [bravisimo] [a taka] [cvetee] [twist]