След полунощ, преди разсъмване

[Gentiana]

Сърцето в клоните на бряста в полунощ,
наместо черната Луна в неон ще свети,
с отблясъка жесток на кървав нож,
погубил вярата последна на небето
и птици бели ще ридаят над съня,
тоз непробуден сън на вехнещи желания,
с тъга притворна на отровница - змия,
в тревите скрила зъб -опасност, смърт,терзание.
Клепачите на утрото тежат,
когато още е далече светлината
и гледа изгревът през рамо. Там назад
оголва розовата плът без срам зората.
Тя чака да пропее пръв петел,
за да се вдигнат димните завеси
на хоризонта-сцена. После в порив смел,
ще затанцува гола в своята пиеса.
Над нарцисите капките роса
оспорват с шепот право на значимост.
Отронени на жадната земя,
доказват само своята ранимост.
И щом залезе в ранен час сърце,
съблечени и брястовите клони,
молитвено простиращи ръце
към Слънцето, миражите ще гонят.
Ще чакат мълния в сърцето им да спре
с терзаещ вопъл , който да запали
горчива клада, на която да умре
Луната-вещица, душата си продала.

[Lord Byron]

 [inlovee]

[lili_li]

[Gentiana]

[heart4]

[rado]

 [heart__] Ах тази лунна вещица!

[Gentiana]

 :p :flyingkiss: