Автор Тема: Да запалим огъня в камината  (Прочетена 1593 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Активен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Да запалим огъня в камината
« -: Декември 04, 2006, 23:19:30 pm »
Пада снежен прах от игличките свежи на бора,
като пудра блестяща, като сребърни звездни искри.
Бялото в яката на деня вали без умора.
Там в сенките на небето премръзнал очакваш ме ти.

Голи са ръцете ти и челото ти бледо е голо.
Изстиващи загадки рисува дъхът ти горещ.
Задъхвам се от нежност под червеното си тънко поло.
Под погледа ти топи се душата ми като свещ.

Да избягаме с теб от погледите недискретни,
от делника, от  жилещата като оса гадка тъга.
Огънят в камината на дома ни ще просветне,
ще намигне с закачлива ласка. Да го запалим. Сега.











,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен balrog

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3321
  • Пол: Мъж
Re: Да запалим огъня в камината
« Отговор #1 -: Декември 04, 2006, 23:52:53 pm »
Чудесно е, особено:

"Задъхвам се от нежност под червеното си тънко поло."

 [inloveee]

Активен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Да запалим огъня в камината
« Отговор #2 -: Декември 05, 2006, 01:50:30 am »
 :) благодаря
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен dodic

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2441
  • Пол: Мъж
Re: Да запалим огъня в камината
« Отговор #3 -: Декември 05, 2006, 22:04:32 pm »
Да запалим огъня в нашата камина,
отивам веднага дърва да донеса,
че винаги когато сме двамина,
пред нея все се случват чудеса,
и нека да вън да превалява без умора,
да трупа сняг пред нашата врата,
на ранна пролет чак вратата ще отворя,
щом имам теб, камина и дърва.
 :)
Понякога, от себе си се скривам

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Да запалим огъня в камината
« Отговор #4 -: Декември 05, 2006, 22:16:56 pm »
 :)Ами то тогава трябва да има и вълк , който да вие някъде в гората.
Готов съм да го заместя, но ми трябва бутилка вино.

Активен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Да запалим огъня в камината
« Отговор #5 -: Декември 05, 2006, 23:11:29 pm »
Да запалим огъня в нашата камина,
отивам веднага дърва да донеса,
че винаги когато сме двамина,
пред нея все се случват чудеса,
и нека навън да превалява без умора,
да трупа сняг пред нашата врата,
на ранна пролет чак вратата ще отворя,
щом имам теб, камина и дърва.
 :)
Донеси дърва. Дворът ни е пълен със сняг.
Побеляват веждите ти, мой малък дядо Мраз.
Сипят се снежинките. Посребряват къщния праг.
Няма нищо по- хубаво от това да сме двама у нас.

В камината огънят е приказка златно- алена.
Затвори вратата, залости я и добре я заключи.
Сгушвам се в прегръдките ти капризно-галена.
До късна пролет ще бъдеш слънцето в моите очи.


красив отговор, dodic
 [cvetee]


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Активен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Да запалим огъня в камината
« Отговор #6 -: Декември 05, 2006, 23:25:36 pm »
:)Ами то тогава трябва да има и вълк , който да вие някъде в гората.
Готов съм да го заместя, но ми трябва бутилка вино.
Гората притъмнява. Пълнолуние.
Покрита в сняг блести. Снегът скрипти
под стъпките на нощните желания.
Какъв протяжно виещ вълк си ти.

Не пият вино вълците. Те хапят
на бледата Луна дъха студен.
И капки черна кръв от мрака капят.
Простенва лист отронен осланен.

Там някъде в гората топло тяло
с пулсиращо на хищник бял сърце
с снега се слива. Малко закъсняла
звезда прорязва тъмното небе.


 [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.