Автор Тема: Върни ми светлината  (Прочетена 675 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Върни ми светлината
« -: Декември 06, 2006, 12:15:04 pm »
Върни ми светлината!
Очите ми са слепи, а душата празна.
Кървят ръцете от усещания непознати.
Всяка стъпка в мрака е омразна.
Руши се камък подир камък черно слънце,
а гравитацията гълта мойте мисли.
И ги изплюва - зрънце подир зрънце
в лицето на копнежите нечисти.
Разтърсващо дихание на плесен
в ушите на безумната надежда
прониква -тънка струя с цвят отровен.
Избухва в мозъка и -взрив от тъмна нежност.
Върни ми светлината!
Искам да се смея
и да докосна крехките тревички
със онзи-само мой, пречистващ допир,
под който оживява ярко всичко.

Върни ми светлината!







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Върни ми светлината
« Отговор #1 -: Декември 06, 2006, 12:53:09 pm »
Светлината е във тебе... всеки помен...
От слънце, що ръцете ти е стоплил...
Светлината е във тебе... не е спомен...
Не искай аз за тебе да я сготвя...
Манджата ще стане неприятна...
Като лампа, щракната във стая...
В която е студено, светлината...
На крушката е ледена... не зная...
Защо ме молиш... светлината си е в тебе...
Потърси я... и на мене малко дай ми...
Спомен - не, във твоето е време...
Свещ и лампа... едното топли... ха, познай го...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Върни ми светлината
« Отговор #2 -: Декември 06, 2006, 13:02:03 pm »
Събуждаш ме...
Да, права си -така е...
Бе тъмно в мен,
защото бях с затворени очи.
Защото се страхувах да призная,
че от силна светлина боли.
Но тази болка те пречиства и лекува.
Изхвърля всичко мръсно, скрито в мрак
и озарени чувствата танцуват
и пръскат радост и надежда - пак, и пак.
Вземи от тази светлина, да светим двете -
светулки - не, две мънички слънца
и да се смеем - смях невинен на детето,
от който раждат се най- скъпите неща.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.