От града, в който птици сънищата кълват

[Gentiana]

Сгрешени представи
трошат се по улиците
на града, в който птици
сънищата кълват.
Зазоряването е винаги
в бледорозово.
Всяка стъпка напред
връща времето назад.
Капчуците с брадите си,
снежнобелите,
разказват приказки
на уморените нощни треви,
които се протягат лениво-сладко
изпод камъните -
хиляди камъни, нахвърляни
от гневните, пропиляни дни.
Калдаръмени улици.
Елегична тишина.
Стъпките на неуловимото
ронят бели ноти -
листенца от бели лилии.
Невинност. Празнота,
в която са разтворени
гените силни на живота.

[BLUE_ROSE]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Всяка стъпка ,призрачен зов
връща моето бъдеще - страх и печал.
Няма толкова тежка любов
на тази улица, безвремието ти опознал.

Свят от призраци. Свят събран на длани,
участта е надвесила своя кървав нож.
Под мойте стъпки чужди стъпки постлани
в новият свят. Денят се прелива във  нощ.

[Gentiana]

Нощта е мрака, събиран в душите
след всяка болка, след всеки провал.
Захвърлен бокал. В него недопит е
разсипан, изсъхващ огън недогорял.

Свят на призраци. Веещи се в тъмното завеси
от разтворени прозорци, с дъх на вехнещ живот.
Търся късче от тебе в душата си. Няма те. Къде си?
Терзаещ вопъл. Илюзия. Рухнал химеричен свод.
[heart__]

[vesselin]

 [bravisimo] [bravisimo]Красота!

[Gentiana]

 [inlovee] благодаря ти  :)

[Diablos]

Казах ли вече за пейзажите ти? Казах. :) Те са една от причините толкова да ми допадат стиховете ти. Макар че, признавам си, не веднъж се е случвало да не мога да осмисля стихотворението напълно... Сега, например, не можах да разбера тази метафора:

Стъпките на неуловимото
ронят бели ноти -
листенца от бели лилии.
Невинност. Празнота,
в която са разтворени
гените силни на живота.

...представям си една изключително красива картина, но не я схващам... Ще обясниш ли на по-глупавичките? :)

[Gentiana]

 :) Ами неуловимото са много неща, поне за мен , такива едни леки и ефирни като - нежност, обич, онези там наши подсъзнателни чувства и мисли, които са невинни и светли , в случая витаещи в един свят на привидна празнота, в който обаче все пак има нещо и това са точно гените на живота ни, които пазят цялата информация за всичко горе изброено  [lol] [lol] [lol] не знам дали ти стана по-ясно, защото така го обясних, чеееее... май стана още по-голяма каша
понякога имам доста абстрактно мислене и май и сама не се разбирам  [shame]

[SkitnicaVmoretO]

Сгрешени представи
трошат се по улиците
на града, в който птици
сънищата кълват.
Зазоряването е винаги
в бледорозово.

[heart__] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [heart-4eta]

[Gentiana]

 [heart__] :)

[Diablos]

 [lol] [lol]
А аз казах  "на по-глупавичките" [lol]
Значи, да видим дали правилно съм разбрал-всичките тези чувства и мисли на пръв поглед не могат да се забележат в света, заобикалящ ни, но са неизменна част от живота на всеки, защото са закодирани в него?
А абстрактното мислене, поне при поетите и поне според мен, е повод за създаване на много красива лирика, макар и леко странна и трудно разбираема от някои(в това число и от мен де [lol]) :)

[edna_samotna_du6a]

Аз просто нямам думи да опиша чувствата който напират в мен,когато чета този прекрасен стих  [cvetee] [inloveee] [inloveee] [evala] [ihuuu]

[Gentiana]

[lol] [lol]
А аз казах  "на по-глупавичките" [lol]
Значи, да видим дали правилно съм разбрал-всичките тези чувства и мисли на пръв поглед не могат да се забележат в света, заобикалящ ни, но са неизменна част от живота на всеки, защото са закодирани в него?
А абстрактното мислене, поне при поетите и поне според мен, е повод за създаване на много красива лирика, макар и леко странна и трудно разбираема от някои(в това число и от мен де [lol]) :)

:) вникването и разбирането на един стих, не е въпрос на глупавост или свръх интелигентност. Просто всеки влага различни неща в стиха си, които и Айнщайн да си, понякога може да не разбереш, но точно това е умението на един поет да изрази чувствата си разбираемо.
Ако не те разбират, значи проблемът е в теб, а не в четящите.
В случая, да, правилно си разбрал - всички тези чувства  са нещо, на което сме способни, но понякога забързани и увлечени в сивотата на делника си, просто не ги забелязваме или дори ги отричаме и ги търсим в другите, а те на свой ред ги търсят в нас или в други...и става една каша  :) нещо от типа на - аз търся тебе, ти търсиш друг
и т.н.
Всички отчаяно се нуждаят от разбиране и любов, а в крайна сметка светът е пълен със самотници - едно абсурдно положение.
Съвсем се отплеснах  [lol] [lol] [lol]

[Gentiana]

Аз просто нямам думи да опиша чувствата който напират в мен,когато чета този прекрасен стих  [cvetee] [inloveee] [inloveee] [evala] [ihuuu]

:) понякога съм безплодна като пустинна земя, понякога в мен цъфтят и кактусите ...
Май в момента навлизам в цъфтящия период и това, че стихът ми поражда в теб тези светли чувства, може само да ме радва.
Благодаря ти, че го оценяваш така високо. [heart__]

[edna_samotna_du6a]

 [inloveee]

[Gentiana]

 :flyingkiss: