И падат снежинките от зелените клонки на бора

[Gentiana]

Забрави пътеката към бялата къща,
където глухо ехтят в спомен
нашите смеещи се гласове.
Снегът, падащ от боровите клонки
е онзи същият,
който вятърът със закачка хвърляше
по зачервеното ти от студа лице.
Забрави камината.
Огънят в нея отдавна изстина.
Не стигат дървата да върна
бягащата ми топлина.
Обърна ми гръб.
Без думи за сбогуване си замина.
Как се живее в празна къща
в компанията на надменната Самота?
Вие в нощите пълнолунни
някъде в преспите вълчица-единачка.
Вой протяжен, животински,
а сякаш идва от моето сърце.
Сестрице-вълчице,
ела да споделиш с мене празнотата.
А после... ако щеш изяж ме.
За ослепелите ми очи няма звездно небе.

[me4tatelka]

[cvetee] [inlovee]

[MoonLight]

[cvetee] [inlovee]

Бравоо : )

[Gentiana]

Благодаря ви, сладурчета  [heart__] [heart__]

[Eamon]

незнаино защо умирам да ти чета стиховете [heart__] браво мило

[Gentiana]

 :) амииии, продължавай да четеш стиховете ми  [shame]
пожелавам ти и от най-мрачните ми строфи да извлечеш светла емоция и нещо, което да  те зарежда с топлина и нежност  [cvetee]

[Eamon]

:) амииии, продължавай да четеш стиховете ми  [shame]
пожелавам ти и от най-мрачните ми строфи да извлечеш светла емоция и нещо, което да  те зарежда с топлина и нежност  [cvetee]

Винаги [a taka]

[Gentiana]

:)

[Eamon]

За теб [heart__]

[Gentiana]

 :) не знам какво е, но ти благодаря за него :p