Лягаш си...
Дали бели херувими
в съня ти бели кринове
ще ронят над леглото ти до зори?
Лягаш си...
И да не искаш, ще шептиш
в полусън моето име,
ще сънуваш нежността ми
и мъничко ще те боли.
Лягаш си...
Под картонената маска
на грубите думи
слабостта си
по детски уязвима си скрил.
В сънищата ти
се вият като змии разгневени
прашни друми,
скита делникът ти там -
изнервен и унил.
Лягаш си...
Аз няма след теб да плача...
А и да плача, това ти няма да разбереш.
Секунди терзаещо безмълвни се влачат
в тишината след теб.
Можеш ли времето да спреш?
Да ми подариш най- красивата си усмивка?
Устните си напукани и горещи
да ми подариш?!
Спи сега...Нежността ми ,
вплетена в твоята завивка,
ще прегръщаш цяла нощ
и лицето ти ще гори.
Спи...
И каквото сънуваш,
утре просто го забрави.
