News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Кичур руса коса малко преди зазоряване

Started by Gentiana, December 09, 2006, 02:40:06 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Черното ти отива, скитнице.
Тези пшеничено руси коси
откраднали са
светлината ярка на Слънцето,
че си малка вещица, просто си ти личи.
Имаш чепато-отровно характерче,
но птиците те обичат и пазят в нощта.
Като върху куп хартия скучаещо кламерче
прилягаш на Новолунието и светиш сама.
Следвам стъпките ти и слушам шепота
на сенките, докоснали се до твоето лице.
Те говорят,те плачат, удивени от трепета,
предизвикан в мъртвите им души
от горещото ти сърце.
Сърце, което като слънце на хребета
пипала-кръвоносни съдове
е разперило над света.
Изтласква страст и нежност-
личица на смеещи се бебета
рисува призори очарованата зора.
Черното ти отива, скитнице.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

BLUE_ROSE

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

:arrow: Изтласква страст и нежност-
личица на смеещи се бебета
рисува призори очарованата зора.
Черното ти отива, скитнице.

Много нежничко... [heart__] [heart__] [heart__]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.