За solitude Синята розичка , ванилииката и всички ...вас.. с обич...

[ilusia]

Стига с тази тишина човеко. Стига с тези сълзи мили мой. Усмихни се. Изсмей се на самотата , почернила дните ти , съсипала нощите ти. Стига... ти си жив. Не съществувай . Живей ! Живей за дребните неща , за малките усмивки , за топлите прегръдки.... Живей за усещането на дъжда по мократа ти кожа. Не , не сме щастливи в тишината. Рискувай.. страх те е до безумност от риска... обичаш доброто , старото... познатото макар и толкова болезнено.
Рискувай да обичаш. Рискувай да живееш.... Рискувай в свят без правила. Бъди човек. Прощаващ , даряващ , топлещ... бъди просто човек. Трудно ли е ? Нима е толкова трудно да стоплиш нечие премръзнало сърце ? Да забравиш буцата в гърлото си и да се зарадваш истински на чуждото щастие ? Трудно...
Ще създам за теб едно чудо. Чудото на усмивката. Тя е моето чудо за тебе и аз ти го подарявам. Не искам нищо... не чакам нищо... приеми моята усмивка. Малко е... ала ако знаеш колко ми коства тази усмивка. Колко сълзи е в плела в себе си тази усмивка. Колко замлъкнали песни и колко свирепи танци е отнесла тази усмивка. Спомени... чудеса...
Подай ми ръка... ела на поляната. Потанцувай самодивски танци с мене. Нека боговете ни се смеят , нека хората ни заплюят , нека слънцето ни завиди. Нека звездите паднат ужасени от страстта на този танц !
Танцувай с мене... Сили нямаш да танцуваш.. Сили нямаш да жадуваш... Защо ? Къде са ... кой ти ги отне... кой ти ги взе ? Върни си ги... Хайде... аз ще съм до тебе. Тука съм и в нощите и в дните. Тука съм докато прегръщаш друга. Тука съм докато ме забележиш... Видиш ли ме аз ще си ида. Като сълза попила в твърдата и тежка земя... за да се роди от там лотосов цвят . А аз ще си ида... защото ще съм ти дарила своята магия. Магията на един живот... Аз винаги съм там където никой не ме вика. А повикаш ли ме... отивам си... Не ти трябвам аз. Ще си щастлив и с нея . В нейните очи ще откриваш обичта и страстта на живота....
Аз съм ненужна... Но забравиш ли... посмееш ли да забравиш цената на една усмивка... ще дойда. Ще се върна.. По-свирепа и по-бясна от всякога... Косите ми ще се развяват в сивотата на денят ти... ръцете ми ще те милват... но ще те боли от тях... Защото си забравил що значи смях... Защото си забравил , пропит от болка и мъка...
Малки мой принце... Никой никога не би могъл да ти открадне онова което ти даряваш на мъката. Сърцето ти.
Пази го.. не не цяло. раздавай от него... но умей да получаваш чуждите късчета Съшивай ги към своето... и бъди щастлив притежавайки толкова много сърца...
А аз.. аз малки мой принце...държа в дланите си целият свят..

[OvCeL4EnCetO]

Много е хубаво.. [heart__]

[solitude]

Знаеш ли каква НЕНУЖНА ще ти дам :>.  КАК ДА СИ НЕНУЖНА? Светът има нужда от ПРЕЛЕСТ като тебе!!! Готова съм да танцувам с теб, до теб, за теб цял ден и цяла нощ :). Само малко съм без муза, но....обещавам че е временно явление. Пък и искам да няма мъка, а да е нещо много нежно :). ОБИЧКАМ ТЕ :flyingkiss: :flyingkiss: :kissoflove:

[BLUE_ROSE]

Благодаря ти за това красиво откровение и за това че си го посветила на нас!!!!!!
:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

Аз лично съм трогната и не намирам думи да изкажа какво мисля ...

[ilusia]

Ако със сълзи бих стоплила премръзналите ви сърчица бих плакала цяла вечност. Само заради една ваша усмивка слънца мой...  Аз съм егоист... безумен егоист. Чувствам се щастлива , когато правя някого малко по-усмихнат.
Егоизъм....егоцентризъм.... хуманизъм... не зная. И онанизъм завършва на ЪМ...
Просто приемете искреното ми , човешко.... огромно желание да ви усмихвам....
Това е. Искам да бъдете малко по-усмихнати , малко по-щастливи... за да можем всички да бъдем малко по-човечни... в свят на зверове :)