Старата истина

[ilusia]

Край воденица стара , в поля зелени.
Птица бяла , криле покосени...
Плаче птицата без глас...
Песни днес разказва за всички нас.

Истината ражда се в сълза.
Чиста утринна искра.
В живота човешки изпълнен с нелепи грешки ,
святост няма по-голяма на земята , от дъгата в небесата .

Вплела в себе си животи и тъги ,
вплела човешките съдби....
Да я хванеш все бленуваш нея да докоснеш ти жадуваш...
Щастие мъничко да покрадеш ,сълзите бликнали да спреш...

Дъгата в сърцето си всеки носи , ала обич не спира да проси.
В пукнати огледала оглежда се човешката душа.
Изкривява я днеска света...

А в длани щастието държиш и всичко имаш , защо тъжиш ?
Грешка , повторение... живот... и умерзение...
Слънчеви лъчи , проблясващи в твоите очи.
За миг се спри.... живота докосни...

Дъгата тлееща в горещите ти пръсти ,
на свобода пусни. Нека я докосне с кървясали очи ,
и просяка.... мечтаещ за топли следи.

Сърцето си така вледенено , остави се да стопли южният полъх.
Аромат на звезди , мъчно изпети човешки мечти....
Паяжина от разкош... не струва счупен грош.
Безценна е дъгата... силата....сълзата !