Катунът

[ilusia]

Потегля Керванът през нощта ,
дави се в писъка една тъжна душа.
Тръгва си той.... остава тя...
Тука на самотните , черни поля...

Птиците грачат зловещо ,
псета сякаш се молят горещо.
Да остане той.... да си тръгне тя.
Да се събере една съдба....

За раздели време нямаха ,
повели тежки кънтяха над тях.
И сякаш на земята настана леденият ад.
И всичко им се струва - пошлост в разврат.

Ръце протягаха един към друг ,
тя в чуждите лица търсеше своя съпруг.
А той си отиде , без дума , без глас....
Самотен пътник търсещ щастие в аванс ..

Такава е на циганката съдбата...
Такава е на скиталеца дъщерята...
Без рани боли я , без кръв кърви.
Без живот живее , в смъртта се смее.

И ето... тръгна табора в нощта...
Писнаха деца , завиха кучета...
Един младеж само тъжен е сега...
без сълзи плаче за своята жена

[/color]

[bezdaren_nekadarnik]

мноо черно си го нарисувала!!

[ilusia]

май малко да  [inlovee]