Безброй въпроси нахлуват отново в главата ми.Защо ме остави?Защо си тръгна без да кажеш нищо?Въпроси,чиито отговор така и не намерих до сега.Блъскам си главата...Търся обяснение за всичко...Ала не намирам такова...Отново...За кой ли път,по дяволите?!Все повтарям,че ми е омръзнало от всичко,че ми писна да се боря за НИЩО...Ами защо тогава продължавам?Сама не мога да си отговоря.Знаеш ли,прав беше...Странна съм...А си мислех,че поне ти ме разбираш.Но не...Отново грешка...Поредната...която ми струваше скъпо.Знаех си,че този път не бива да ти давам сърцето си.Знаех,че не трябва да попадам в клопката на любовта.Бях наясно...Или поне така си мислех...И какво от това,че знаех?Отново повторих грешката си.А уж исках да сме само приятели...Това приятелство прерасна в нещо повече,в нещо по-силно-любов...Но защо?Мразя любовта!не ми е притрябвала тази проклета любов...Идва,нахлува най-нахално в сърцето ми и ме кара да страдам.Мразя я!!!Тъкмо,когато неусетно излязох от тинята на несподелената любов отново се намери кой отново да ме тласне натам...Да ме повлече...
Не,не искам да вярвам,че те няма.Не искам да повярвам,че си тръгна и ме остави.А твърдеше,че никога няма да го сториш.Кълнеше се,че никога не би ме наранил,ала го стори.Седя сама в тъмното.Тиха тъжна музика...Музиката,която ми напомня за теб...Нашите песни...Неусетно усещам влага в очите си...Погледът ми се замъглява от издайническа сълза.Отрони се,търкулна се по бузата ми и падна на земята...Последва я още една...И още една...Цял порой от сълзи...Гледам през прозореца...Нощ...Мъгла...Както и в душата ми...Гледам,но нищо не виждам...Погледът ми е зареян нейде в далечината...В далечната пустош...Затварям очи...Стискам ги силно,ала проклетите сълзи продължават да се стичат.Всички предишни моменти като филмова лента преминават пред очите ми.Гласа ти оттеква в ушите ми.Спомням си всяка една дума,която си ми казал и не мога да повярвам,че всичко е просто една лъжа и нищо повече...Та ти беше толкова искрен и откровен с мен.Нима това е била просто роля?Една маска?Не искам да вярвам...Не искам да повярвам,че всяка една дума,която за мен бе свещенна е била просто фалш,че не си бил искрен никога и просто си играел с чувствата ми.Не искам и не мога да повярвам,че толкова бързо ме забрави,че толкова лесно любовта ти към мен се изпари.Сигурно дори не помниш половината от нещата,които аз никога не ще забравя...Няма те!...Боли!...Но,какво по дяволите се случи с обещанията и клетвите в любов?Може би те бяха само част от сценария.Наистина ли искаше просто да се забавляваш с мен и да си тръгнеш?А аз,глупачката те мислех за различен...Мислех,че си нещо повече от останалите...Остави ме!Не ми даде дори едно проклето обяснение за всичко.А аз ти вярвах...Вярвах на всичко.Как можа да ми сториш това?Нима ме смяташе за марионетка,която можеш да управляваш?Но не съм такава...Не съм кукла,с която да играеш и която след време да захвърлиш в някой ъгъл,където да събира прахта...Не,не съм!
Може би свикнах с теб...Стана ми навик да те обичам...А навиците са лошо нещо...Затова,бъди сигурен,че рано или късно ще те изкореня от сърцето си...Кълна се...!
