Мъгливо утро в призрачна роса
измива си очите и се смее.
На изток просветлява. Синева -
в сребристо сиво днес небето грее.
Във въздуха разтворен аромат
на зимна свежест се прокрадва плавно
над утрото на моя сънен град.
Разсънването му е много бавно.
Дървета, с голи, плачещи лица,
край белите,настръхнали алеи.
Студено им е. Чувствам го това,
но да ги стопля- просто не умея.
Вървя по нечия оставена следа,
сред осланени стръкчета тревица.
Не е зелена, жълта е сега.
На юг летят в небето ято птици.
Завихря вятърът край мене своя танц
и в кожата ми сякаш се разтваря.
Последен лист, с зелено ален гланц
лицето ми целува, отговаря
на моите въпроси с тъжен глас.
Разказва ми за мисли и копнежи,
които си отиват в този час
и с тях ще вземат тихата ми нежност.
