От скрина на прашлясалата ми душа

[ilusia]

От скрина на прашлясалата ми душа.. аз вадя ,
късчета надежда , малко самота и прашеца на една звезда ...

Загръщам голите си рамене с шала стар ...
вълната боде , сякаш стрели в моето сърце.

Покосени от отровната мъгла ,
очите се затварят едва , едва...

Да бъде ден... да бъде , ала не биде.
И щастието исках да пребъде ,
но си отиде...

Студено е сега... студено в пустота.
Усмихвам се на сила... живак е моята душа...

Отровна .... дива... силно парлива..
Привлича и отблъсква за ден ...
А после на сълзите ми е в плен.

Какъв е този странен страх ? 
До днеска не разбрах...

[/color][/i][/b][/u]

[BLUE_ROSE]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Какъв е този странен страх ? 
До днеска не разбрах...

:arrow: Последното ти идване дали е?!
Една следа животът да изтрие.

[Babuzil]

Правиш  ме разноглед ...  :)

иначе   ...  Параноя  ...:)

много  хубаво си го  Пресъздала  ...  един вид  ...(ако мога да се израза така  ..)

[ilusia]

Какъв е този странен страх ? 
До днеска не разбрах...

:arrow: Последното ти идване дали е?!
Една следа животът да изтрие.

:arrow: Може би пък , първото последно ще е....
И на сутринта ще плача като дете,
не че е било.. и не че е свършило...
Ще плача със сълзи съвестта си да убия...
Страха в душата си да скрия !


Мерси мило  [inlovee]