Човек от човека...

[ilusia]

Тъжен си и уморен , на сивият си ден в плен....
Скуката полазва бавно твоята душа ,
усмивката отива си в песента на пепелта...
Целуни дъжда... милващ кожата едва ...
Прегърни света , докосни с очи луната...
Чуй на бурята гласа , бъди самият ти ДУШАТА.

Живот от смъртта кради , плати й с усмивки.
Със съдбата разплати се едва ...
Тя дари те  - да бъдеш фея добра и вещица зла..
От зрънце живот , предизвика в тебе света ,
направи те човек , от човека в прахта...

Залеза е тъжен , там на край света ...
Изгрева посърва , в тишина от утринна мъгла...
Но ти...целуни дъжда....
Той човек от теб направи , живот ..
с живот не се забрави !

Всеки плаче... всеки заслужава твоите сълзи...
Затвори очи... не се скапи... раздавай своите сълзи...
Краят на един живот наближава....
И всеки , всичко му дава...
А ти... Колко ли сълзи дари... КОлко , колко болки потуши ?

[BLUE_ROSE]

 [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] Браво мило ...

[ilusia]

 [inlovee] Мерси миличко .
[inlovee]

[solitude]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[ilusia]

 [shame] Мерси милички  [inlovee]

[SkitnicaVmoretO]

Блаво мило, прекрасен стих  [inlovee] [cvetee]

[ilusia]

 [kisss]