върви си магьоснико

[ilusia]

Върви си магьоснико проклет ,
по своя път трънлив , върви ,
окаян ням и клет...
Мене на съдбата остави...
Проклетнико с красиви очи...

Сянката си вграждам в стени
от красиви усмивки...
От мълчана вода пия
кървави напивки....

За здраве , за живот...
за люлка и плод
За очи тъмнеещи ,
за устни кълнящи...
За викове мрака дерящи...

Върви си магьоснико клет...
тръгвай по пътя си - гордо напет.
В длани понесъл моето сърце ,
в нозете си стъпкал детско лице.

Тръгни си магьоснико днес.
За вчера и утре не искам отплата.
Обещания даваше ми без подплата...
егоистични желания това бе моята заплата...