този свят не е моят

[Gentiana]

В един свят, който не познавам,
в който винаги цари полумрак,
всяка секунда кънти в мен
като в празна стая,
блъскам се в стените му -
пак... И пак.
Утаени в блатисти долини
дни и нощи.
Удавени  анемични светлини.
Никога не изплуват
и очите ми са слепи нощем.
Всяка стъпка в тъмното
стъпква мъртвородени мечти.
И отново, отречена и наранена,
забравям думите.
Търся изход,но дъхът ми спира.
Милост?!
Не!!!
Всяка твоя догма
сърцето ми убива.
Но това няма да те трогне.
Дали ти самият имаш сърце?!