Една вградена сянка

Started by Gentiana, December 18, 2006, 12:29:18 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Пропадам в бездна.
Мракът се сгъстява.
Спасение?!...
На разстояние - ръка.
Не я подавай ти!
Не заслужаваш
дори да ме докоснеш...
Празнота
е капсулата,
запечатала миража
от друго време -
свеж, цъфтящ пейзаж.
Поиска ли Съдбата да накаже
дарява лудите
с неустоим кураж
и те се хвърлят
в битки предрешени,
в които няма победени...
Само прах
от костите на парии, родени
да бъдат щитове.
Да всяват гняв и страх.
Сезон на болката.
Минавам го небрежно,
със бавни стъпки,
сведена глава.
И уж е зима ,
а е адска жега.
Сезон - измама.
Сянка на жена,
вградена е в основите на мрака.
Тя стене нощем в нервния ми сън.
И знам, че вече нищо не ме чака
зад тънката преграда пред греха.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

meteor

И аз пиша... Не че не пиша...
Но ти как пишеш... Незнам...
Оставам ням...
Къде са думите...
Незнам...
Някъде витаят там...
Без тях е по - добре.
Някой друг да пише тук.
Аз ще спра...
Ще гледам тъпо.. и ще помълча.
Стиха пак ще прочета...
и пак ще онемея...
Как става т'ва така, някой ден ще проумея...
Дотогава ще чета и ще мълча.
Доно стиховете ти да продължат,
стиснали за гърлото да ме държат.
Късмет и здраве занапред.
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

Gentiana

Стихът ми стих родил е. Значи - важи  :)
и хубаво е , че отново ще го прочетеш.
И не е важно, точно какво ще ми кажеш,
щом в теб събужда радост и копнеж.


:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

#3
 :) Знам , че било опасно , ако ти вградят сянката . Оставаш без сянка  и значи те няма. Страшно. [heart__]

Gentiana

Да, имаше една такава народна песен. :)
Казват, че този, чиято сянка вградят , умира.
Гадничко.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

#5
Quote from: Gentiana on December 18, 2006, 12:29:18 PM
Пропадам в бездна.
Мракът се сгъстява.
Спасение?!...
На разстояние - ръка.
Не я подавай ти!
Не заслужаваш
дори да ме докоснеш...
Празнота
е капсулата,
запечатала миража
от друго време -
свеж, цъфтящ пейзаж.
Поиска ли Съдбата да накаже
дарява лудите
с неустоим кураж
и те се хвърлят
в битки предрешени,
в които няма победени...
Само прах
от костите на парии, родени
да бъдат щитове.
Да всяват гняв и страх.
Сезон на болката.
Минавам го небрежно,
със бавни стъпки,
сведена глава.
И уж е зима ,
а е адска жега.
Сезон - измама.
Сянка на жена,
вградена е в основите на мрака.
Тя стене нощем в нервния ми сън.
И знам, че вече нищо не ме чака
зад тънката преграда пред греха.


[bravisimo] [bravisimo] Поредното прекрасно нещо излизащо от ръцете и мислите ти... :)
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

#6
 :kissoflove:
Благодаря ти! [shame]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.