Усмивката на звяра...

[ilusia]

Робиня съм на своята свобода ,
верига влача в калта.
В прах безценен стъпва моята нога ,
обезценена човешка душа.

Колко струва живота , приятелска ръка...
Каква е цената на надеждата на търг продадена?
Свободни все се наричаме и с гордост
в нелепици и лъжи се вричаме.

Търсим чуждото одобрение , жадуваме за малко любов ,
а тънем в своето омерзение гълтаме смок и отрова ,
пълзим под небесната покрова и дим злокобен е нашата прокоба.

Колко ли струва на курвата парцала ,
на детето играчката...
Колко струва на човека морала ?
На звяра милостта , на бездомника хляба ?

Колко ли струва хора да бъдем...
Свободни се наричаме а непрекъснато
в оковите се обличаме....
Колко ли струва човешка сълза...
Каква е цената на смъртта ?

Живот с живот се заплаща ,
смъртта със сълзи разплаща...
Гладният трохите събира ,
жадният пред извор се не спира...
Тъжният радост сам не намира....
Клоуна след представлението умира...

Всичко гине в тоя мъртъв свят....
А на земята.... хорският ад...
В горчиво великолепие живеем ,
и за усмивката на звяра копнеем

[solitude]

Не за тази на зваря, а за товята аз копнея :). Хайде напиши нежно като за Коледа. Не че не си права но.....
Пак си прекрасна :) [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[ilusia]

 [lol] [lol] [lol] [lol] [lol] дубле мило за тебе ще напиша , но нека пълно си напълня тумбачето  [inlovee] [shame] [lol]

[BLUE_ROSE]

Защо ми се усмихваш
с двете си ограбени очи
за мен не ти ли останаха вече
светли усмивки. Нежни лъчи...
Защо ме обичаш, а питаш сърцето
за минали тръпки, човек ли не бях...
Дори и така, дори и без цвете...
пак в душата ти, дните проспах.

[ilusia]

 [inloveee] [bighat] [chatlove]

[Zatoichi]

Ех,защо не може душите на всички да са като едни малки,бели,пухкави зайчета,с топли кафеви очички,вечно тичащи по безкрайни зелени морави - свободни и  необременени от себе си и другите...уви онзи горе ни е отредил доста по-незавидна съдба...
Чудесно,Съни,чудесно  [inloveee]

[ilusia]

Душите им са.
И слава Богу ,че не сме  зайчета.... аз искам да вървя към прогрес , мъдрост , знание...
Съдбата на неразбиращо и нехаещо зайче... не ме удовлетворява.
Такава съм...глупава идеалистка все променяща света :)
Благодаря ти  [inlovee]

[Zatoichi]

И все пак...не е ли невежеството блаженство...  :) Не ме разбирай погрешно...не бих искал да съм заек в буквален смисъл...  [lol]

[ilusia]

хахахах и заека си има хубавите страни  [lol] [lol] [lol]
Блаженство е.. но на каква цена ?
Не е ли по-блажено да намериш хармонията на мъдростта ?

[Zatoichi]

Въобще не искам  дори и да се опитвам да споря с философ от класа като теб,уважаема Съни,  [inlovee] но няма ли хармонията от мъдростта да носи и съзнанието за болката,съзнанието,че понякога трябва просто да се адаптираме,защото някои неща не могат да се променят...докато един заек...той просто е щастлив  [lol] :)

[ilusia]

аз ? Философ ?
мило в грешка си ;)
Да... ама пак си остава заек ;)
" който трупа знание трупа и печал"

[Zatoichi]

Ти го каза  :)

[ilusia]

и все пак не е ли за предпочитане пред същата печал на не знанието ?
И да знаеш и да не знаеш , пак ще си опечален ако изядат някой твой близък за Коледа ( ако си заек де  [lol])

[Zatoichi]

 [lol] Е,изключваме възможността аз или някой мой френд да се окажем изпечени(ако сме зайци разбира се  [lol]),по-горе поясних - тичащи по зелени морави необременени от себе си и другите.И смятам,че при незнанието няма печал,защото един заек просто не знае що е това,от тука следва и,че не знае що е щастие,но все пак душевния му мир ще е по-голям отколкото на мен или на теб и това донякъде пак е щастие  [lol] (оф как само се "задълбочих"  [lol] )

[Angel_Eyes]

Страхотно е, повдига важни и нтересни въпроси и е много истинско  [heart__]

Поздрави мила  :flowers: