Коя съм аз.... бледен спомен на лъжа

[ilusia]

Лягаш си до мен и с мен заспиваш ,
събуждаш се в светлият си ден ,
виждащ утрото в очите ми ....
радваш се на сълзите ,
живееш в на хората душите...

Коя съм аз ? Онази която нощта ти подари ?
Коя съм аз... топлеща те с ледени пръсти ?
Тая... дето в сърцето си те приюти ,
и топлата усмивка ти дари ...

Коя съм аз ? Жената в безумните ти дни ?
В лунните нощи тялото белязано с кървави следи ?
Коя съм аз ? Дето душата й изнасили ,
не чуващ воплите на крещящо безсилие ?

Цигара палиш до прозореца , загледан в звездното небе...
Усмихваш се небрежно като малко дете...
А коя съм аз ? Пак плачещата ти душа приютила ,
и с трохите на твоето щастие се задоволила ?

Коя съм аз ? Кристален пепелник , в който фасовете си гасиш ?
Камината даваща ти уют... а после при другата завръщаш се ,
оставил в душата ми спомена за мене - непотребен боклук...
И кървави ръце , сякаш жънела съм с огнен плуг ?

Казваш ми , че ме обичаш... всички казвате така...
И пред лика ми сричаш , сякаш икона съм добра...
А после гърба ти виждам зад завоя , тънеща в минало на своя ад...
И коя съм аз ? Жената подаряваща разврат ?

Аз искам нежност... топлота...
Една... но искрена сълза !
Аз искам обич в тъма... и любов от любовта...
Кафе... и теб на сутринта... а не бледен спомен на лъжа...

[Katenceto]

Браво !  [bravisimo] [evala]

[vesselin]

само така!

[ilusia]

Благодаря  [shame] [shame]

[Angel_Eyes]

Поздрави, чудесно стихче  [heart__]

[ilusia]

 [inlovee] много ти благодаря  [inlovee]