Приказка

[biser_t]

    


Още има я тази картина.
А не зная къде я видях:
Две следи и небе светлосиньо,
океан от любов срещу тях.

За да стигне дотука бе минал
през блата, урагани, скали,
кални преспи от чувства изстинали...
но усмихна се. Беше преди.

Тръгнал към океана, достигнал
кипналите от чувства вълни,
се обърнал назад и премигнал
и видял двете други следи.

- Друг да стигне дотука Не може!
На кого ли са тези следи?
И се сепнал в душата си - Боже!

- Ш-ш-ш не питай, а ме приеми.

Но защо сам дотук бях? - човекът
му посочил онази скала -
Виж, по трудната стръмна пътека
кървава е следата една.

А в началото пътят от саби,
дъждовете от остри стрели;
и в пустинята, макар и слаби,
пак едните следи са, нали?

- Там сега се върни и в играта,
ако поискам да се задържиш,
преди да нарушаваш правилата
ще трябва да ги усвоиш.

Всичко дадох почти без въпроси -
океан от любов, тишина.
А за трудното там съм те носил,
затова е следата една.
     

[vesselin]

Хубава приказка! [lol] [lol] [lol]

[solitude]

Прекрасно [bravisimo]

[{dulgokoska}]

Пред фактите и боговете мълчат!
Поклон пред теб и таланта ти!

[Katenceto]

Пред фактите и боговете мълчат!
Поклон пред теб и таланта ти!

[a taka]