Навън е страшна, зимна нощ
в море от облаци беснеят ветрове,
родени в странен танц, завихрен от неземна мощ,
слял в себе си земя, небе и време.
И в тази нощ – дихание на демон
с целувки ледени приспиваща света
стоя сред хаоса с надежда да намеря
теб – в моя свят несбъдната мечта.
Ти тръгна беза дори да се обърнеш,
не те възпря ни бурята, ни моята любов,
не ме погледна, не успя да зърнеш
очите ми, отправили безмълвен зов…
… Сълзите парят, ала няма да заплача!
Аз толкоз дълго страдах зарад теб.
Бях жертвата, а ти - палача,
но всичко свърши – идва моят ред.
Ще бъда силна, ще се боря със живота,
срещу съдбата ако трябва ще вървя,
със воля ще прогоня самотата.
Дори със себе си ще вляза във война,
но ще надвия мъката и пак ще бъда аз,
а не това, в което ме превърна,
забравяйки за теб, за мен, за нас…
Реши и тръгна?
Върви тогаз! Аз няма да те върна…