По улицата се разнесе весел смях,който успя да огласи къщата на съседите.Беше зима и прекрасен бял снежец похлупил всички къщички,придавайки им приказен облик.Смеха беше на най-красивото момиче в квартала - Ани.Тя беше на 19 години и живееше с майка си в огромна бяла къща с малко дворче.Незнайно как майка и' и баща и се бяха развели преди много години,тя дори не го беше виждала.Но за разлика от много други Ани не усещаше липсата му.Тя беше щастлива и се задоволяваше с това което има.Получила добро образование и възпитание тя винаги следваше своите принципи,имаше безброй приятели.Големите и зелени очи бяха способни да омаят всеки който се взре в тях дори за секунда.Черната и права коса я обгръщаше се спускаше до кръста и,а изящната и фигура беше допълнението към нейната красота.
Но въпреки всичко Ани не беше високомерна,тя помагаше на всеки,който я беше помолил за помощ.Никога не търсеше отплата за това.
Преди година се беше влюбила безумно в Адриан,а той на свой ред я обожаваше,смяташе,че тя е жената на неговия живот.Даваше всичко за нея и нейното щастие.Всеки ден я взимаше с колата си и я караше до университета, а след лекциите я чакаше за да отидат да пият кафе с останалата част от компанията.Адриан използваше всеки момент,за да и докаже любовта си.Ани му се отблагодаряваше като му организираше малки романтични изненади.
Майка и бързо го беше приела като част от семейството,дори му беше предложила да се нанесе у тях.Така с Ани щаха да бъдат по цял ден заедно.Но Адриан и отговори с думите:
"Вижте госпожо,аз съм решил,че ще се оженя за нея и едва когато създам собствен дом,ще я поканя тя да дойде при мен,за да я направя истински щастлива за цял живот."
При тези думи майка и се усмихна и го погледна умилително,може би спомняйки си за нейната младост и за бащата на Ани.
Беше вторник и адриан излезе по-рано от работа.Днес Ани имаше рожден ден и той беше решил,че ще и направи много специално изненада,с кояо още веднъж да и докаже,че няма нищо по-важно на света за него.
Беше поръчал огромен букет от 100 рози,подредени в красива кошница.Беше купил едно златно колие,което видял,че Ани гледа на една витрина на бижутерки магазин.
Щеше да я води на ресторант,а след това искаше да се усамотят в хотелската стая на най-луксозния хотел в града.
Пристигна пред университета точно в седем часа.Ани тъкмо излизаше.Като го видя усмивката и бързо озари лицето.Затича се и го прегърна.Той я вдигна на ръце и я завъртя няколко пъти.При което много завистливи погледи се стовариха върху тях...Но за Ани нямаше нищо по-важно от това да е с Адриан в този момент.
Качиха се в колата и тръгнаха към къщата на Ани,за да се преоблече.
Влязоха,кученцето на Ани ги посрещна с въртене на опашката и весело скимтене.
Тръгнаха към кухнята,за да видят къде е майка и.А тя седеше на стола умислена и някаква болка се усещаше на лицето и.
"Какво има мамо?"
"Нищо миличка бях се замислила колко бързо минават годините и времето как лети неусетно...."
Ани знаеше,че има нещо много повече от това,понеже познаваше майка си.Но зи замълча.Изтича до горе,взе си душ,облече си новата рокля и слезе при любимия си.
На излизане целуна майка си и я прегърна.
А майка и остана дълго загледана във входната врата и шепнеше.."Само ако знаеше мило дете,само ако знаеше".....
