Ще бъда може би осмян,
ще бъда може би осъден
като глупак,но дори презрян,
пак ще гледам себе си през обектива
на странния си телескоп -
тъй далеч,далеч от колектива.
Не съм я търсил,не съм я и жадувал,
онази,що възпяват музиканти и поети,
никога любов не съм сънувал,
имунизирано е сякаш моето сърце.
Блаженство или пък страдание,все едно,
от любовта не съм изпитал нищо продиктувано,
защото съществото ми е обрисувано
с багри от палитра на отшелник -
цветове различни вижда моето око.
Нима да светя аз не мога
без пламтящия ореол на любовта,
нима не бих могъл да стигна Бога
без перата в нейните крила,
нима усмивката си ще изгубя
без уханието й на цветя,
нима не съм човек
без нейната намеса в моята съдба...?
Не виждам в самотата бреме,
страдалец аз не се наричам,
само мъничко съм по-различен,
но мога,силно мога да обичам,
просто в любовта не виждам своето време.
И без нея лекичко ще дишам,
между влюбени весело ще тичам,
и без нея враг ще бъда,ще бъда приятел,
на обети различни ще се обричам
и със телескопа си причудлив,
на звезда далечна ще съм таен обожател,
но не съм,не съм от общия колектив.
