Студеното ми тяло е молитва,
в която ти се давиш сгорещен
и търсиш подходящата палитра,
да пресъздадеш иконата във мен.
Икона, но и грешница съм - слети
в едно със странен, дивен колорит.
Потъваш в тъмните ми чувства непризнати.
До кокъл ножът на страстта е в теб забит,
а ти не искаш за спасение да молиш
и душегубка, че съм аз във този час
забравяш и плътта ми нежна, гола
рисуваш с устни, стенещ в сляп захлас.
Не съм покорна, но и ти си властен.
Постелята е бойното поле.
Разкъсан всеки е от нас на части.
Кое е мое и кое е твоето сърце?
