Страх от страха

[ilusia]

Сълзата ми е повей лъхнал птица с уморени криле.
Дъхът ми леден е и сякаш призовава и кълне.
Щастлива съм и в щастието погивам.
Обичам... а право дали имам ?

Докосването ми - сякаш близва те огън ,
изпепеляващ пламък на ада.
И няма от  желанието помен ,
раздира се стара рана.

Страх ме е да обичам... страх ме е да зова.
В пепелта на миналото се вричам ,
себе си да не нараня.

А толкова близко-далечна е пак любовта.
Толкова млада и вечна...
Как да се спася ?

От кошмарите нощни , от тази тъга.
От коментарите пошли.
Страх роден от страха...

Липсваш ми когато си далече...
Птиците умират в самота.
Проблясва тихо , само ангелска сълза.

Мой образе изграден от мечти...
Реален ли си ти ?
Живееш в сънищата мой ,
извън реалността.

И тук си , осезаемо земен ,
и те няма ... страх за страха.
Скъп си ми... безценен ,
жив ли си.... или да умра ?

[meteor]

Поздравления за тези откровения. Браво.

[BLUE_ROSE]

 [evala] [evala] [evala] [evala] [evala]

[ilusia]

Благодаря  [inlovee]

[solitude]

Толкова си истинска! И така четеш мисли :).
Прекрасен стих! [inloveee] [inloveee] [inloveee].
Вълшебна Коледа! [heart__]

[ilusia]

Благодаря ти мила моя.
Весела Коледа и на теб.
Обичам те  [inlovee]

[solitude]

 [I love you]

[vanilla_g]

Мило , прекрасен стих наистина .
Поздравче и от мен .  :flowers:

[ilusia]

благодаря ти прелест моя  :)