Тя

[ilusia]

" Живота ти не е романтичен филм , по дяволите...." Той крещеше и беснееше . Писък последван от удар и тишина.
Тя се свлече на пода , прегърна малките си колена и облегна глава на стъклото , загледана как дъжда на вън вали , а тя плачеше сякаш с кървави сълзи.
Дръпна я за косата и я изправи " Какво си мислиш малка уличнице ,че цял живот ще живееш в измислени светове и красиви филми ? Огледай се и виж шибаната реалност. Ти си тука , в нея... и в нея няма място за сантиментални боклуци  като тебе... ЯСНО ?"
Тя гледаше в земята стиснала малките си ръчички , нямаше сили да го погледне . Блъсна я и тя падна на пода , удари си главата и припадна. Той се изплю до нея , грабна бутилката с водка и излезе.
След няколко часа тя почна да идва на себе си , главата страшно я болеше , докосна я и се ужаси. По ръката й имаше кръв. "Господи" прошепна тя. Стана залитайки , едва се държеше на малките си боси крачета , подпираше се на мръсната ронеща се стена. Стигна до пукнатия умивалник и пусна водата. Потече в ръждив и ужасен цвят. Изми се и се погледна в чупеното огледало. Цялото й лице беше посинено , от устната й течеше кръв. " Седем години нещастие" помисли си тя , иронично осмивайки се . " Та аз съм в ада" и се изсмя .
Легна на мръсното изтърбушено легло... Молеше се , тази нощ той да не се прибере . Трепереше от студ но нямаше в какво да се загърне и заспа така - сгушена сама в себе си , прегърнала собствената си реалност.
Сънува чудни сънища в топли и красиви земи, летеше с пеперудите , препускаше на розови еднорози с красиви сини рогове . Парцалите й бяха изчезнали и бе облечена в красива сребриста рокля. Грозното й лице беше красиво...... Мръсната й коса сплетена и подредена в красива прическа. Колко щастлива се чувстваше тя там.
Рано сутринта вратата се отвори с трясък и увисна на пантите си. Той стоеше като бледен призрак в мрачната стая , а зад него бе така жадуваната светлина и свобода. Пристъпи до нея и я погледна с озлобени и кървясали очи. Дъхът му смърдеше на алкохол. Целият вонеше на кръчма . Стисна я за врата и я целуна. Догади й се.
Отблъсна го едва от себе си. Освирепял той се приближи и последва нов удар . И още един. Вече нямаше сили да вика... седеше свита на пода и скимтеше като куче. " Така значи а ? Ще се подиграваме  с човека , който ти спаси живота А ? Ти си никоя . Боклук . Не заслужаваш да живееш . Ако не бях аз !"
" Остави ме , ти си пиян " едва изрече тя.
" Пиян значи а ? Пиян... сега ще видиш ...."

Събуди се късно през нощта. Не помнеше нищо но усещаше ужасяваща болка в гърдите и между краката си .
" Боже".... Вече не можеше да го издържа. Не можеше повече . Чувстваше  , че умира... Изпълзя на четири крака извън бараката която през последните 2 години беше нейният "дом"
На вън беше ужасяващо тъмно , а нея така  я беше страх от тъмното. Беше й студено. Трепереше . Нямаше никого.... никой.. Хора имаше , но я подминаваха като боклук , хвърляйки и погледи изпълнени с презрение , дори погнуса...
Къде беше живота й. Къде бяха хората , който обичаше... Нямаше ги . Бяха си отишли толкова рано от живота й . Един миг , една секунда и всичко свърши. За един миг ... един сблъсък й отне всичко. Майка й , баща й , брат й... всички си бяха отишли и тя бе съвсем сама. Толкова малка и крехка... едва навършила 16 тогава. Пътуваха ... бяха  й обещали за рожденият й ден прекрасен подарък. Така й не узна какъв беше той.. Как копнееш за топла прегръдка , за майчина ласка и бащина закрила. Как искаше да усети рамото на брат си до себе си... Нямаше ги.
Прималя й. Едва се добра до някаква пейка в парка , затвори очи. Вече не чувстваше студ. Не чувстваше нищо. Виждаше лицата на любимите си същества ... протегна се. Извика " чакайте ме...моля ви... почакайте.. аз идвам" Но те си отидоха. Образите им избледняха като стари смачкани снимки. От далеч чуваше гласове. Усещаше суетящи се и бързащи хора... Някой я вдигна и сложи на нещо меко. Очите й едва долавяха бяла светлина.
" Вие неин близък ли сте ?"
" Ами... всъщност... може да се каже , добре ли  е ?"
" Къде е било това дете до сега ? Има две счупени ребра , белези от всекидневен побой.... и следи от изнасилване"
" Боже.."
" Вие ли ще платите за всичко ?"
" Ъ... да аз"

Тя отново потъна в дълбок и животворен сън . Имаше чувството , че е спала с месеци . Отвори очи , лявото изключително трудно . До нея стоеше не много възрастен мъж. Добре сложен , с приятна външност. Гледаше я загрижено и някак тъжно .
Тя се сепна и като малко зверче в клетка се сгуши в другият край на леглото
" Спокойно , няма да те нараня... спокойно"
Гледаше го озверяла. " На сигурно място си.... спокойно"
" Как се казваш ?" мълчеше...
" Аз съм Стефан .  А ти , коя си ти ?"
Господи... коя беше... Какво беше. В какво се беше превърнала ? Не отговори , гледаше го изпитателно в право в очите...
"Виж днес те изписват . Имаш ли къде да отидеш ?"
Паника я обзе... Господи , къде щеше да иде... Какво щеше да стане с малкото останало й живот ?
" нямам " каза тя едва чуто.
" А виж , това вече е проблем. Искаш ли да дойдеш в къщи ?"
Тоя луд ли беше... как ще отиде в къщата на непознат. А тя луда ли беше ... Къде да иде дяволите го взело всичкото....
" Аз... не .. не искам да ви притеснявам. Ще се оправя "
" Как ще се оправиш бе момиче . Виж в какво състояние си. Имаш нужда от грижи. "
" Не.. вие направихте достатъчно за мене.."
" Хайде малката , тръгвай ."
" АМа" Беше в безизходица. Дори нямаше какво да облече..
Стигнаха в голяма и красива къща. С много стай иконом и готвачка. Този човек приличаше на принца от приказките. Настани я в красиво легло с червен плюш . Колко топло и уютно беше тук... Колко красиво .
И така ден след ден... тя живееше в къщата на този добър и сърдечен човек , с топли и мили очи.
"Виж... аз не мога повече да живея така. Аз.. искам да работя за теб. Моля те - позволи ми го . Искам да се чувствам нужна..."
Той често я виждаше да гали цветята му. Понякога тя целуваше някое наранено листо , друг път милваше някое невзрачно цвете . Обожаваше да седи в градината. Правеше го с часове. Разхождаше се между тополите и присядаше в подслона на плачещите върби. Чуваше я нощем как крещи събудила се от поредният кошмар. Искаше му се да иде и да я прегърне , но тя не можеше да понася докосване. Не позволяваше никой да я пипа. Тогава слизаше в градината и се потапяше в аромата на цветята му.
" Искаш ли да се грижиш за цветята ми ?"
" О да... разбира се , би било чудесно "
" Ще имаш заплата и всичко "
" Не... не. Даде ми толкова много ."
" нека не го обсъждаме. Всеки труд се заплаща"
Усещаше чувства в себе си , който някога изпитваше , но години наред не бе. Не предполагаше , че все още могат да се зародят подобни трепети в душата й . Мислеше за този човек толкова често. Обожаваше нощите пред камината. Той все я молеше да му разказва приказки . И тя си измисляше с часове. А той изпадаше в див възторг при всяка нейна нова история. Един ден той замина. Командировка за 2 седмици. Чувстваше се толкова самотна. Всички я харесваха в къщата му, . Държаха се с уважение към нея... но той й липсваше безумно много.
Когато се върна усещаше , че сякаш слънцето е слязло в душата й. Летеше от щастие...
Ах как безумно се плашеше от всичко това. Искаше да го убие в зародиш . Да прекрати всичко. Не искаше да я боли и да страда... И реши да си иде. Събра малкото багаж , който имаше. Прибра една прекрасна малка топка със балеринка вътре. Беше й я подарил за Коледа. Измъкна се през нощта и започна да броди из тъмните улици.
Всички стари страхове изригнаха в нея. Всички спомени я заляха. Катастрофата , онзи мъж. Семейството й .
Тресеше се от плач. Нямаше сили да мръдне от ужаса  , който беше сковал душата й.
Какво направи... Пак бягаше . Винаги бягаше от любовта. От щастието. Още като малка имаше много обожатели но тя просто се правеше , че не ги забелязва. А после.... в живота й нямаше усмивка , какво остава за любов.И сега....
този човек..  с цялата тая топлота  , нежност и закрила ..Ала тя не беше готова за това. Страхуваше се , събуждаше се от кошмари. Изпитваше погнуса при всяко мъжко докосване... Дори не можеше да хване ръката му.
" Пак се срещаме , а уличнице" Изтръпна. Цялото и същество се сви от страх. Нямаше смелост дори да мръдне.
" Моята малка златна мина.... Хайде тръгвай ."
" Не... остави ме " Шамар. Всичко се повтаряше. Не можеше дори да върви... Завлачи я по поляната.
От никъде това крехко момиче събра невиждана смелост у себе си. Ужаса , който я бе обладал премина в гняв. Отскубна се но не бягаше. Стоеше там и го гледаше с ненавист и омраза. Той и посегна. Хвана ръката му . Стовари малкото си юмруче върху лицето му . Бореше се като животинче в клетка....
" Остави я " Изкрещя познат й глас. Но сега в него нямаше и помен от милост , сърдечност и топлота.
Приближи се до тях . Дръпна я нежно на страни и го удари. Кръв рукна от устата му.
" Това ли е той "
Тя гледаше не възприемаше нито дума. Той я разтресе " това ли е "
Поклати глава.
  Двамата мъже се вкопчиха в зверска борба. Тя затвори очи.
Видя , човекът който я спаси да седи отгоре на онзи , който я уби.....
" Ще го убиеш... моля те... остави го "
" Молиш ме да го пощадя ?"
" да........"
Той стана.. отиде до нея и я прегърна; Тя потрепери но не се дръпна.. Неприятното усещане беше победено от сигурността на тези прегръдки. В близките 3 години тя искаше само това. Покой и сигурност ....
"Вече никой няма да те нарани принцесо... никой !"
И тръгнаха заедно към дома му , на фона на изгряващото слънце обагрящо хоризонта в красиви небесни краски...

[dylgokoska]

Вепреки болката и тъгата, които е преживяло това момиче, историята е красива..

[ToHuTy]

хубаво е .. но какво е станало с нея после?

[ilusia]

 [lol] и заживяли щастливи и честити до края на дните си   [lol]

[solitude]

Затова е толкова прекрасно да чета твоите приказки [lol] Те винаги имат щастлив финал [lol] [lol] [lol]
[inloveee] [inloveee] [inloveee]