Един без пет...
Тишината е толкова гъста,
че усещам как капе зад мен.
Всяка капка има вкус
на твоите устни-
болезнено-горчиви
като див мед.
Един....
Всяка минута,
която изтича
ме отдалечава
и привързва към теб.
Искам да забравя.
Да те напусна.
Мразя ли те
или те обичам?!
Не знам...
Няма те...
И не за първи път.
Тази рана
във мен не зараства.
Колко пъти
си я отварях сама.
Разумът ме превързва
и лекува,но...
късно...
Аз не искам
да оздравявам сега.
И отново,
отново,
отново
раздирам с нокти
свойта дива душа.
На парцали
ще я накъсам.
Тя е виновна-
тази блудница
на нощта.
Позволи ти
да я докоснеш,
разтвори ти се,
без капка свян,
в себе си
неразумно те пусна,
заради нея
умирам сега.
Един и десет...
Още всичко
е прясно,
още помня
отровните ти слова-
нежни думи
притворни -
изкуство,
което до съвършенство
владееш,Сатана.
Но нищо,
след всяко пиянство
идва утрото...
и трезвостта.
С болката в главата
ще се оправя,
а теб ще те изхвърля
от мойта душа.
