Улиците в бели ръкавички
ледени палати ни издигат.
Писаното в древна, тежка книга,
на език е странен. Не достигат
знанията ми да разгадая всичко.
Тези букви, в стил готично-хапещ,
нещо ми говорят. Много лично.
Дразни ме капчукът вдясно капещ
и разсейващ нервните ми мисли
с тези непукистки звънки капки,
скачащи по тротоар умислен,
като мънички, засмяни, сини жабки.
Ти с дъха си цвете ми рисуваш.
Щом под нулата е паднал градус-
вижда се дъха ти - скреж танцуващ-
цвете крехко, моя луда радост.
И ще бъдем леден крал с кралица,
щом палатите ни се издигнат
в края на деня. Над нас звездица
ни намига. Скоро ще пристигнат
гостите за сватбата ни снежна.
Приготви си фрака и сърцето.
Аз ще бъда много, много нежна.
Любовта ни благославя я небето.