Който и да си

[ilusia]

Дирята на пътя губи се далеч
А в душата ми настава сеч.
Всичко там опустошавам ,
на прах и пепел ставам.

Да те докосна моля едва ,
да се съживя от сълза .
Макар нелепица просеща ,
ръка нежна щастието носеща.

Аз нямам нужда да плача.
Аз не искам мечти...
Желая нещо истинско .
Колко ми даваш ти ?

Не... замълчи...
Не питам.
Не искам отговори.
Не говори... всичко
чувствам с очи...

Не желая лъжи и думи пропити ,
нека не се мъчим ,
от болките дълбоко скрити.
Толкова дълго прикривах сълзите
в очите така спотаени....
Толкова боля от илюзиите споделени....

Толкова ме лъгаха и убиваха.
Толкова жестоко ...
Колко ли струвам , колко ли имам ?
Стока обезценена на пазара на живота.

Нищо не искам... Нищо не чакам.
Не моля... не плача...
И в кал човешка се не влача.
Аз просто съм....
роза с бодли ,
чакам.... откъсни...
който и да си....