Наричаше ме "ангел",помниш,нали?
Но знай,твоят ангел вече го няма...
Животът суров е,той ме промени...
И любовта е илюзорна...и всичко е измама...
Ореола над главата ми изчезна...
Виждаш ли,няма го...Просто се изпари...
Светлината е заключена в черна бездна.
Знаеш ли,харесва ми да те боли...!
Обичам да се чувстваш безпомощен...и да молиш
за малко нежност,за трохичка от любовта ми...
Харесва ми да гледам как отчаяно се бориш...
Но няма капка милост в кръвта ми...
Зная,търсиш нощем мойта топлина...
Но днес ще замръзнеш ти без нея...
Защото не заслужаваш любовта...
Сега твой ред е да плачеш,а аз да се смея!
Не съм ангел,дори нямам криле...
Днес моят господар е Сатаната...
Доброто в мен отиде си...Ти ми го отне...
Мъст черна бушува в душата...
Не съм ангел,пратен от Бога,
а демон-Сатаната ме изпрати...
Да те омагьосам само аз мога,
да вледеня във вените кръвта ти...
И хайде...Давай...Мъчи се...!!!
Ще те гледам с пламъци в очи...
Паднал на колене пред мен моли се.
Този път жалкия си ТИ...!
Очите ми не са сини,като райското небе,
а черни са,като Ада...Огледай се в тях...
Погледът ми на дъното ще те отведе,
ще стъпкам сърцето ти на прах...
Виждаш ли двете черни бездни-моите очи?
Мъчи се...Искам да чуя твоето стенание!
Виждаш ли,пламъкът на Ада в тях гори.
Аз съм твоето проклятие,вечното ти наказание...
