нощни размисли

[burning_acid]

Ти лежиш във свойта стая,
във която студ и мрак

са се скрили под леглата.
А пък ти - вълк-единак

дишаш тежко, драматично...
Кой познал е твоя страх?

Кой познал е твойта болка?
Че душата-сиромах

всяка вечер се присвива
в страх от черната тъма,

страх в нощта да не изчезне
в тялото безплътно на смъртта...

А при нас е вечно светло:
слънце, лампа и луна

осветяват поотделно
обгрижените чела.

Час по час при тебе ходим -
да смекчиме съвестта,

да ти даваме надежда
от прогнилите сърца.

Но се чудя късно вечер,
когато всеки е заспал,

кой от нас е по-обречен?
Кой от нас е по-умрял?!

[BLUE_ROSE]

Браво! Много силен стих! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 [evala] [cvetee]

[vanilla_g]

 [inloveee] [ihuuu]

[solitude]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[Babuzil]

 [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [bravisimo] [bravisimo]

[burning_acid]

Ужасно много ви благодаряяяяяяяя  [inlovee] [shame] [inlovee]

[inloveee]

[natalia_999]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]